Читать «Птиците» онлайн - страница 25

Хрумна му нова идея за прозорците, а именно да опъне бодлива тел пред дъските. Бе купил едно голямо руло от фермата. Лошото е, че трябва да я поставя в мрака, когато между девет и три настъпи затишието. Жалко, че не се сети за това по-рано. Все пак най-важното бе, че жена му и децата ще могат да поспят.

По-малките птички се бяха струпали сега на прозореца. Той разпозна лекото чукане на човките им, тихото шумолене на крилата им. Ястребите не обръщаха внимание на прозорците. Те атакуваха вратата. Нат ги слушаше как цепят дървото и се запита колко ли милиони години памет са запечатани в тези малки мозъци зад пробождащите човки и пронизващите очи, която беше пробудила сега инстинкта им да унищожат човечеството с изкусната сръчност и точността на машини.

— Ще изпуша последната цигара — рече той на жена си. — Какъв глупак съм. Как можах да забравя да взема от фермата?

Пресегна се, взе цигарата и включи мълчащото радио. После хвърли празния пакет в огъня и продължи да го гледа, докато изгоря.

Информация за текста

Daphne du Maurier

The Birds, 1952

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007

Издание:

Дафни дю Морие. Птиците. Психофантастични разкази

Подбор и превод: Мариана Шипковенска

Народна култура, София, 1987

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3212]

Последна редакция: 2007-08-27 07:46:15