Читать «Ябълковото дърво» онлайн - страница 28

Не можеше да си сложи ръкавици. Щяха да му пречат да държи здраво ножицата и брадвата или пък да стяга с въже клоните и да ги влачи. От студа пръстите му бяха станали безчувствени, скоро нямаше да може да ги свива. Докато влачеше дървата към ремаркето, от напъването започна да усеща болка под сърцето; а работата сякаш въобще не намаляваше. Всеки път, когато се връщаше при поваленото дърво, купчината му се виждаше все така голяма. Изпод бялата пелена се подаваха забравени клони — дълги и къси, имаше и едно снопче подпалки, скрито в снега. Трябваше всичко да се натъкми, да се върже, а после да се пренесе и примъкне до ремаркето.

Минаваше четири и половина и беше почти тъмно, когато свърши с клоните и му оставаше само да завлече дънера — вече сцепен на три — до чакащото ремарке.

Издъхваше от умора. Крепеше го само желанието да се отърве от това дърво. Вече и въздух си поемаше с болка, а снегът не преставаше да се пъха в устата и в очите му, с което му пречеше да вижда.

Взе въжето, вмъкна го под заледения, хлъзгав дънер и яростно затегна възела. Колко грубо и неподатливо беше това оголено дърво, как се опъваше само, а грапавата кора разраняваше вкочанените му ръце.

— Дойде ти краят — промърмори той, — свърши се с теб.

Едва се държеше па краката си. Прехвърлил въжето през рамо, залитайки, потътри тежкия дънер през терасата към градинската порта — дум… дум… дум. Дънерът бавно го следваше надолу по стъпалата. Тежки, безжизнени, оголените недоотсечени крайници на ябълката се влачеха подире му по мокрия сняг.

Най-сетне край. Можеше да каже, че си е свършил работата. Дишаше тежко, подпрян с едната ръка на ремаркето. Сега не оставаше нищо друго, освен да закара дървата в кръчмата, преди снегът да затрупа пътя. Предвидил беше и това — бе взел вериги за колата.

Прибра се вкъщи да съблече залепналите за тялото му мокри дрехи, а трябваше и да пийне нещо. Нямаше намерение да пали камината, нито да пуска завесите или пък да си приготвя вечеря — с онова, за което обикновено се грижеше прислужницата, той щеше да се оправя по-късно. Сега само ще си изпие питието и веднага ще закара дървата.

Не можеше и да мисли, всичко в него бе сковано и изтощено подобно на ръцете и на тялото. Отпусна се в креслото със затворени очи и за миг си помисли, че би могъл да довърши работата и утре. Не, не биваше. По всичко личеше, че дотогава ще навали още много сняг, който съвсем ще затрупа пътя. Пък и ремаркето не можеше да седи тъй пред градинската порта, с купчината замръзнали дърва, засипани от снега. Трябваше да направи още едно усилие и тази вечер да свърши работата докрай.