Читать «Ябълковото дърво» онлайн - страница 27

В началото потръгна добре. Трионът захапа дървото, зъбите му се забиваха все no-дълбоко. Но след няколко минути той взе да се огъва. Стана точно това, от което се бе страхувал.

Опита се да го измъкне, ала срезът все още не беше достатъчно широк — дървото бе заклещило триона здраво и, никак не щеше да го пуска. Опита се да го освободи с клин — напразно. После вкара втори, при което срезът зейна малко, но не толкова, че да може да извади триона.

Взе да тегли, да дърпа, ала без резултат. Започна да губи самообладание. Хвана брадвата и взе да маха с нея по дървото. Захвърчаха трески и тресчици, запосипваха се по тревата.

Е, така вече работата щеше да потръгне. Не биваше да си губи времето с триона.

Размахваше нагоре-надолу тежката брадва, а тя ту дялкаше, ту отцепваше части от дървото. Кората падна и под нея се бялна грубата и жилеста дървесина. Удряй, кълцай, дълбай упоритото дърво, хайде, стига с брадвата, вкопчи се с голи ръце в жилавата плът. Не, не си напреднал много, трябва още, продължавай.

Ето че трионът излезе, измъкна се и клинът. Сега отново с брадвата. Замахвай с все сила, тук жилите са най-яки. Ябълката вече стене, тялото и пука, ето, че се поклаща, олюлява се — та тя едва се крепи, увиснала, кажи-речи, на една сълзяща тресчица. Ритни я де! Точно така, ритай! Ритни я пак, още един път, и край, ето я пада… Стовари се най-сетне, дяволите да я вземат, повали се с такъв трясък, че чак въздуха разцепи, а клоните и се проснаха край нея. Той отстъпи крачка и взе да бърше потта по челото си и около устните. Около него беше като след погром, а долу в краката му се зъбеше, белезникав и щърбав, обезобразеният пън на отсеченото дърво. Заваля сняг.

Първата му задача, след като повали дървото, бе да отсече всички клони, да ги подреди после на купчини, което щеше да го улесни при пренасянето.

По-дребните парчетии и клечки трябваше да се вържат на снопове — те можеха да се използуват за подпалки. Мисис Хил несъмнено щеше да се зарадва и на тях. Докара колата с ремаркето до градинската порта, досами терасата. Нарязването на клоните се оказа проста работа и ставаше много лесно, дори само с овощарската ножица. Истинската умора дойде, когато започна да се навежда, да връзва дървата сетне сноп подир сноп да ги вдига и да ги пренася до ремаркето, а за да излезе навън пред портата, трябваше всеки път да прекосява терасата. При по-дебелите клони на помощ му идваше брадвата, после ги разцепваше по дължина на три или четири парчета. Така можеше също да ги върже и да ги, завлече едно по едно до ремаркето.

Денят преваляше и трябваше да бърза. Започнало бе да се смрачава, а към четири и половина щеше да е вече тъмно. Снегът продължаваше да вали. Натрупало беше и когато за миг се спря, за да изтрие потта от лицето си, дребните ледени снежинки накацаха по устните му и взеха ловко да се вмъкват през яката, напъхаха се във врата му, стигнаха до тялото му. Вдигнеше ли очи към небето, те веднага го заслепяваха. Заваля по-силно, снежинките кръжаха над главата му н сякаш небето се превърна в балдахин от сняг, който непрекъснато се снижаваше като че ли се канеше да похлупи земята. Снегът засипваше отсечените и нарязани клони и затрудняваше работата му. Спреше ли дори за секунда, за да си поеме дъх и да възстанови силите си, снегът мигом простираше защитната си пелена, мека и бяла, и тутакси скриваше купчината дърва.