Читать «Ябълковото дърво» онлайн - страница 26

— Ще ви дам малко дърва — повтори той. — Имам едно старо дърво в градината, което отдавна трябваше да се отсече. — Утре ще се заема с тази работа. — Усмихна се и и кимна.

— О, не, сър. Че как ще ви създавам такива грижи. Те въглищата ще пристигнат, няма страшно.

— Какви грижи? Това ще ми достави удоволствие. Ще ми бъде приятно да го направя заради вас, пък и ще се пораздвижа. Ще ми се отрази добре. Напълнял съм нещо. Разчитайте на мен.

Стана и посегна с несигурно движение към палтото си.

— Дървото е ябълка — каза и той. — Имате ли нещо против ябълковото дърво?

— Разбира се, че не — отговори тя, — то всяко дърво става за горене. Ама как ще се лишите от него, сър?

Той кимна загадъчно. Това, че му бе добре дошло, си беше негова лична тайна.

— Утре вечер ще ви го донеса с ремаркето.

— Полека, сър — викна му тя, — внимавайте, там има стъпало.

Тръгна към къщи в студената снежна нощ — вървеше и се усмихваше. Не помнеше как се е съблякъл и кога си е легнал, но щом се събуди на другата сутрин, първото нещо, за което се сети, бе обещанието, дадено предната вечер.

Установи със задоволство, че този ден Уилис е в почивка. Не можеше да му се меси. Небето беше прихлупено и през нощта бе паднал сняг. Щеше още да вали. Но засега нямаше нищо тревожно, нямаше какво да му пречи.

След като закуси, мина през зеленчуковата градина и отиде в бараката за инструменти. Взе триона, клиновете и брадвата. Всичко това можеше да му потрябва. Прокара палец по остриетата да види дали са добре наточени. Бяха както трябва. Нарамил инструментите, той се отправи обратно към градината отпред. Стана му смешно — помисли си, че сигурно прилича на едновремешен палач, тръгнал да обезглавява някоя нещастна жертва в Тауър.

Стовари инструментите под ябълката. Всъщност това щеше да бъде no-скоро жест на състрадание. Никога не бе виждал по-окаяно, по-унило нещо от това ябълково дърво. Та в него нямаше и искрила живот. Ни едно листо. Изкривено, грозно, наведено, то разваляше гледката на ливадата. Махнеше ли го, градината щеше да се промени изцяло.

Една снежинка падна на ръката му, после втора. Погледна към прозореца на трапезарията. Жената слагаше масата за обяд. Той тръгна надолу по стъпалата и влезе в къщата.

— Можеш да оставиш яденето във фурната. За останалото ще се погрижа сам. Ще имам доста работа и не искам да се съобразявам с часове. А и ще вали. Гледай да се прибереш по-рано вкъщи, да не би да-излезе буря. Аз ще се справя прекрасно. И за мен ще е по-добре.

Може би тя си мислеше, че взима такова решение, защото се е обидил снощи заради намерението и да напусне. Да си мисли — все едно му беше. Щеше му се да бъде сам. Неприятно му бе някой да го наблюдава от прозореца.

Прислужницата си тръгна към дванадесет и половина и той веднага извади яденето от фурната. Искаше да обядва набързо, за да посвети и без това късия следобед, на отсичането на дървото.

Нов сняг не беше навалял, прехвърчаха само снежинки, които още във въздуха се топяха. Съблече си палтото, нави ръкави и грабна триона. С лявата ръка отскубна телта около основата на дървото. После допря назъбеното острие на около педя и половина от земята и започна да реже — напред, назад.