Читать «Ябълковото дърво» онлайн - страница 25

— Надявам се, че не съм ти създал много грижи?

— Не, сър. Само че, преди когато госпожата беше жива, усещах как работата ми се цени. Сега като че ли е все едно каквото и да правя. Никога нищо не казвате и колкото и да се старая, все не съм сигурна дали ще ви хареса. Мисля, че ще ми бъде по-добре, ако отида в семейство, където има жена, която ще забелязва какво върша.

— Разбира се, ти най-добре ще си прецениш. Съжалявам, че напоследък тук не си се чувствала добре.

— А и това лято толкова дълго ви нямаше, сър. Когато госпожата беше жива, никога не се е случвало да отсъствате повече от две седмици. Всичко е толкова различно. Съвсем като на чуждо място — и Уилис казва същото.

— Значи и на Уилис не му харесва?

— Не бива аз да говоря от негово име, разбира се. Знам само, че беше разстроен заради ябълките, но оттогава мина време. По-добре той сам да говори с вас.

— Естествено. Въобще не съм подозирал, че причинявам такова безпокойство и на двама ви. Добре, разбрахме се. Лека нощ.

Жената излезе от стаята. Той се загледа мрачно пред себе си. Прав им път и на двамата, след като така искат. Всичко било по-различно отпреди. Врели-некипели. А Уилис пък бил разстроен заради ябълките — ама че наглост! Нима можеше да му се държи сметка какво прави със собственото си дърво? Да вървят по дяволите и простудата, и това отвратително време. Не можеше повече да седи пред камината и да мисли за Уилис и за готвачката. По-добре да отиде в кръчмата и да забрави всичко.

Облече си балтона, сложи си шала и старата шапка и пое с бърза крачка по шосето. След двадесет минути вече седеше в любимия си ъгъл, мисис Хил му наливаше уискито и изразяваше радостта си, че го вижда отново. Един-двама от постоянните посетители му се усмихнаха и го попитаха как е.

— Настинка ли имахте, сър? Ех, тия настинки. Всички се изпоразболяха.

— Да. И мойто беше настинка.

— Пък и сезонът си е такъв.

— То си е в реда на нещата. Само че, когато засегне и гърдите, е много неприятно.

— Абе какво му е по-доброто, като вземе да те удари в главата, тъй де.

— Вярно. И в двата случая е лошо. Неприятна работа.

Тези хора му бяха симпатични, такива едни дружелюбни. Няма да ти досаждат, да те притесняват с приказки.

— Още едно уиски, ако обичате.

— Ей, сегичка, сър. Добре ще ви подействува. Най-ефикасното средство против настинка.

Мисис Хил сияеше зад бара. Блага жена с широка душа. През димната завеса до него достигаха хорският брътвеж, гърленият смях и ударите на стреличките, веселата шумотевица, когато попадаха в центъра на кръга.

— … а ако завали и сняг, вече не знам как ще се оправим — чу той гласа на мисис Хил. — Ама наистина, много закъсняха с доставката на въглищата. Поне да имахме една кола дърва, щяхме да спасим положението, но знаете ли колко искат? Две лири, моля ви се.

Той се наведе напред и думите му прозвучаха някак далечни, дори и за самия него:

— Аз ще ви дам малко дърва.

Мисис Хил се обърна. Всъщност тя разговаряше за дървата с някакъв друг човек.

— Моля?