Читать «Ябълковото дърво» онлайн - страница 24

Върхът на раздразнението му дойде с плодовия сладкиш за вечеря. Той все още не бе оздравял напълно, беше в едно от онези състояния, когато на човек не му е вкусно, няма апетит, но същевременно чувствува стомаха си празен и иска да хапне нещо по-специално. Птиче месо например. Да речем, половин пъдпъдък, чудесно изпечен, а след, това суфле със сирене. Но това бяха направо мечти. Лишена от въображение, прислужницата му бе поднесла камбала — всъщност най-безвкусната и най-сухата, от всички риби. След като изнесе неизядената вечеря — по-голямата част тъй си остана в чинията му, — жената, се върна със сладкиша и понеже гладът му далеч не бе задоволен, напъха в устата си една щедра хапка.

Това бе напълно достатъчно. Като се давеше и чак се задъхваше, той изплю съдържанието на лъжицата си обратно в чинията. Стана и натисна звънеца.

— Какво, по дяволите, е това?

— Сладкиш с конфитюр, сър.

— Какъв конфитюр?

— От ябълки, сър. Аз съм го варила.

Той хвърли салфетката си на масата.

— Така си и мислех. Сигурно от онези ябълки, за които още преди месеци казах, че не ми харесват. Не ви ли стана ясно и на теб, и на Уилис, че не искам да ги виждам в къщата!

Лицето на жената се изопна и придоби каменно изражение.

— Вие казахте, сър, да не ви поднасям ябълките за десерт. Но не забранихте да се прави конфитюр. Мислех, че като конфитюр ще имат добър вкус. Сварих малко, за да опитам. Чудесен конфитюр стана. Направих няколко бурканчета от ябълките, които Уилис ми даде. Тук винаги сме варили конфитюр, госпожата и аз.

— Е, съжалявам за напразните усилия, но не мога да го ям. На мен тези ябълки ми бяха противни още през есента и не мога да ги понасям, независимо от това дали са сварени на конфитюр, или приготвени другояче. Отнеси сладкиша и повече да не виждам нито него, нито конфитюра. Кафето ще пия в дневната.

Излезе от стаята разтреперан. Странно беше, че такава дребна случка можеше да го разгневи силно. Боже! Какви глупаци! Нали тя знаеше, а и Уилис също, че той не може да понася ябълките, че са му противни вкусът им, миризмата им? Вероятно просто от скъперничество бяха решили да спестят нещичко с този домашен конфитюр, при това конфитюр, сварен от ябълките, които той така много ненавиждаше.

Изпи едно уиски, без да го разрежда, и запали цигара.

След малко прислужницата се появи с кафето. Постави таблата, но не си тръгна веднага.

— Мога ли да поговоря с вас, сър?

— Какво има?

— Мисля, че ще е най-добре, ако напусна.

Сега отгоре на всичко и това. Какъв ден, каква вечер!

— Коя е причината? Защото не мога да ям ябълков сладкиш ли?

— Не е точно това, сър. Някак си имам чувството, че всичко е по-различно отпреди. Няколко пъти исках да говоря с вас.