Читать «Ябълковото дърво» онлайн - страница 15

Отдалечи се от прозореца и започна да пренарежда стаята по свой вкус, като разхвърляше нещата си наоколо. Обичаше да се разтакава, да отваря чекмеджета, да вади вещи от тях и после пак да ги прибира. На една от малките масички видя червен молив, който сигурно се бе търкулнал някога зад купчина книги и сега при чистенето бе излязъл наяве. Подостри го и изтъненият му графит лъсна. В едно чекмедже намери нов филм и го извади, за да зареди фотоапарата си на другата сутрин. В чекмеджето имаше и куп документи, стари портрети и десетина любителски снимки, наблъскани безразборно вътре. Навремето Мидж се грижеше за тях и ги подреждаше в албуми, но през войната, изглежда, бе изгубила интерес или пък имаше да върши много други неща.

Тези боклуци можеха наистина да се разчистят. Колко хубаво щяха да горят те онази вечер, а и дървата може би щяха да се разпалят. Не си струваше да пази такива вехтории. Например ужасната снимка на Мидж, направена бог знае преди колко години — навярно скоро след сватбата им, ако се съдеше по модата. Нима е била с такава прическа? С такава бухнала коса, прекалено гъста за нейното лице, издължено и слабо още тогава? Дълбоко остро деколте, висящи обици и твърде широка усмивка, от която устата и изглеждаше по-голяма, отколкото бе в действителност. В левия ъгъл бе написала: „На моя скъп единствен Грухчо от неговата любеща Мидж“. Съвсем беше забравил стария си прякор. Никой не бе го наричал тъй от години, а и доколкото си спомняше, никога не беше обичал особено това обръщение. Звучеше му смешно, караше го да се чувствува неудобно и дори я бе гълчал, че го използува пред хората.

Скъса снимката на две и я хвърли в огъня. Гледаше я как се огъва по краищата, докато гори, и последното нещо, което изчезна, бе онази широка усмивка — „На моя скъп единствен Грухчо…“. Изведнъж той си спомни вечерната рокля от фотографията. Беше зелена — цвят, който никак не и отиваше, защото я правеше бледа; купила я бе за някакъв специален случай, за една голяма празнична вечеря — честване на годишнина от няколко сватби. Идеята бе да се поканят всички приятели и съседи, сключили брак горе-долу по същото време, поради което именно Мидж и той бяха там.

Настроението беше празнично, имаше много шампанско, една-две речи, смях и шеги — наистина някои от шегите бяха доста просташки, а когато вечерта приключи и вече се качваха в колата, за да си вървят, домакинът каза, заливайки се от смях: „Когато уважаваш дамите, трябва да си с цилиндър, братко, разправят, че нямало грешка!“ Спомни си как го притесни тогава усещането, че Мидж е до него. Облечена в онази зелена вечерна рокля, тя седеше в колата изпъната и неподвижна, със същото изражение от току-що унищожената снимка — онази широка и все пак несигурна усмивка, в която прозираше съмнение относно значението на шегата, подхвърлена от леко пийналия домакин в края на тържеството, и същевременно желание да не изглежда старомодна, да бъде в тон с останалите и най-вече непреодолимата и, отчаяна жажда да бъде привлекателна.