Читать «Ябълковото дърво» онлайн - страница 13

Отвори вратата. Тази вечер нямаше луна и валеше. Вдигна яката на сакото си и се взря в непрогледния мрак наоколо, като се чудеше как да се отърве от дървата. Бе твърде влажно и студено, за да ги завлече чак до зеленчуковата градина и да ги хвърли върху купчината смет, но на ливадата зад гаража тревата беше гъста и висока и там можеха да си лежат, без да се виждат. Тръгна по, алеята, покрита с дребен чакъл, който хрущеше под краката, му, и като стигна до мястото, хвърли товара си през оградата, където щеше да остане скрит. Сега дървата можеха да си гният, да се разкапват от влага на дъжда и накрая щяха да се превърнат в част от рохкавата пръст. Все едно му беше. Неговата работа свършваше дотук. Бяха извън дома му и нямаше значение какво ще стане с тях.

Върна се в къщата и този път провери внимателно дали вратата към мазето е добре затворена. Въздухът беше отново чист, миризмата я нямаше.

Отиде пак в дневната да се стопли край огъня. Краката и ръцете му се бяха намокрили на, дъжда, чувството за гадене от острия вкус на пушека все още не бе преминало. Усети как хлад завладява цялото му тяло и седна, обхванат от тръпки.

През нощта спа лошо н сутринта се събуди неразположен. Имаше главоболие и езикът му бе обложен. Остана си вкъщи. Май беше закъсал и с черния дроб. За да му поолекне, повиши тон на прислужницата.

— Премръзнах снощи — каза и той, — изобщо не можах да се стопля. Добре ме наредихте с това ябълково дърво. Разбърка ме целия, разболях се от миризмата. Можеш да кажеш и на Уилис, когато дойде утре.

Тя го погледна с недоумение.

— Повярвайте ми, много съжалявам — рече му. — Снощи, като се прибрах, разказах на сестра си за дървата и за това, че не сте ги харесали. И тя се чуди. Всички смятат, че да се използува дървото на ябълката за отопление, е голям лукс, а при това то гори много добре.

— Дървата снощи не горяха. Какво повече има да се говори? — ядоса се той. — Да не виждам такива дърва вкъщи. А пък миризмата… все още я усещам, повдига ми се от нея.

Жената сви устни.

— Съжалявам — рече тя.

А сетне, на излизане от трапезарията, погледът и се спря на празната бутилка от уиски върху бюфета. Поколеба се за миг, след това я сложи на таблата.

— Това вече не ви трябва, нали, сър? — попита го.

Разбира се, че не му трябваше. То се виждаше — бутилката беше празна. А тя всъщност искаше да му намекне, че приказките за пушека от ябълковото дърво, който му подействувал зле, са само измишльотина, че просто добре се е натряскал. Какво нахалство, дявол да го вземе!

— Да — отговори той, — можеш да донесеш нова. В края на краищата тя трябваше да си знае мястото.

Няколко дни се чувствуваше доста зле, повръщаше му се и имаше световъртеж. Наложи се да повика лекар. Историята за тлеещите дърва от ябълковия клон прозвуча глупаво, когато я разказа, а и лекарят съвсем не му се стори обезпокоен, след като го прегледа.

— Простудата се е отразила на черния ви дроб — заяви, той, — краката ви са били мокри и освен това може би сте яли нещо по-особено. Смятам, че няма никаква връзка с пушека. Добре е да се движите повечко, щом слабото ви място е черният дроб. Играйте голф. Не знам аз самият как бих се чувствал, ако през почивните дни не играех голф. — Лекарят се засмя и прибра слушалката си в чантата. — Ще ви предпиша нещичко, но ако питате мен, спре ли дъждът, веднага бих тръгнал да се разхождам на чист въздух. Времето е доста меко и всичко ще се покрие с цвят, само да се покаже слънцето. Вашата градина е набрала преднина пред моята. Овошките ви ще цъфнат много скоро. — И после, преди да излезе от стаята, добави: — Не бива да забравяте, че само преди няколко месеца претърпяхте силен шок. Трябва време, за да се превъзмогнат тези неща. Нали съзнавате, още страдате за жена си и това не може да не се отрази. Най-добре е да излизате, да се срещате с хора. С една дума, трябва да помислите за себе си.