Читать «Ябълковото дърво» онлайн - страница 14

Пациентът се облече и слезе долу. Несъмнено лекарят искаше да му помогне, но от прегледа му нямаше никаква полза. „Нали съзнавате, още страдате за жена си…“ Колко малко разбираше докторът. Горката Мидж… Поне имаше доблестта да си признае, че тя въобще не му липсва и че едва сега, когато я нямаше, можеше да си поеме въздух, беше свободен. Като се изключи неразположението с черния дроб, от години не се е чувствал тъй добре.

Прислужницата се бе възползувала от няколкото дни, които той прекара на легло, за да направи пролетно почистване във всекидневната. Ненужна работа, която според него бе част от наследството, оставено от Мидж. Стаята изглеждаше излъскана, стъкмена и прекалено подредена — книгите и вестниците грижливо събрани на спретнати купчинки, всичките му боклуци разчистени. Направо отвратително се чувствуваше от това, че някой се грижи за него. Всъщност какво му пречеше да я уволни и да се справя сам както може. Възпираше го едно — щеше да се притеснява с неща като готвене, миене на съдове и пране. Виж, идеален живот бе този на мъжете, които отиваха в Далечния изток или към Южните морета и си взимаха жени от местното население. Те нямаха проблеми. Тишина, добро обслужване, отлично приготвена храна, никаква нужда от разговори; а ако пък човек иска нещо повече от това, жената е винаги на негово разположение — млада и любвеобилна, отлична компаньонка за нощните часове. Никога никаква критика, послушание на животно към господаря му и безгрижен смях на дете. Да, наистина бяха мъдри онези мъже, които не зачитаха условностите. Заслужаваха си да бъдат щастливи.

Отиде до прозореца и погледна навън към ливадата. Вече почти не валеше — на другия ден времето щеше да бъде хубаво и той щеше да излезе, както му препоръча лекарят. Този човек беше прав и за овошките. Онова дръвче близо до стъпалата бе отрупано с цвят и една от клонките му леко се полюшваше под тежестта на кацналия кос.

Дъждовните капки блестяха и разтварящите се пъпки бяха силно накъдрени и розови, но утре, когато слънцето изгрееше, те щяха да избледнеят, да се откроят нежно на фона на небесната синева. Ще трябва да намери стария си фотоапарат, да го зареди и да снима дръвчето. През следващите няколко дни и другите ще цъфнат. Колкото до старото дърво, там вляво, то не даваше никакви признаци на живот; или пък така наречените пъпки бяха толкова кафяви, че отдалеч не можеха да се различат. Сигурно с откършването на клона е дошъл и краят му. Толкова по-добре.