Читать «Визитка (моноспектакъл)» онлайн - страница 11

Но повече ме плаши друго… че може да си ида без да съм изпитала вълнение! Без да съм се палила, горяла! Сънувам те, сънувах те, в една такава нощ. Събудих се. И нещичко у мен настойчиво помоли: „Люби ме!“ (Въздъхва.) Признах си! (Свива се на стола. На себе си.)… Но тази дума не събира… (Замисля се.) Не може да ме впечатли недоразумението в мъжката ти анатомия, с която най-редовно обясняват чувствата! (Показва с жест.) Потърсих друго.

Обич ми е нужна! (Става, обикаля нервно.) У тебе я потърсих… (Изгладила е ризата на сина си. Слага я на облегалката на стола. Изключва ютията.)

Време е живота си да поизгладя, позакърпя. (Повишава глас.) Иначе ще се разкрещя от еднаквост! Преди да те познавам, не ме гнетеше толкова самотата в иначе приличния ми брак! Даде ми очи и за това! Ето, пак откровенича без мярка! Мярка? За какво?

Мярка да се скрия, да се самозалъгвам, да избягам от светлото прозорче, когато ми е нужно да се хвърля през него! Ще си запаля свещ. (Намира бързо свещ, драсва кибрит, запалва я.) Ще си запаля свещ, ще се помоля да съм корава и безцеремонна, да имам сили да се спра… (Замисля се.) От кого всъщност бягам? От тебе ли? Ти си тоя, който ме открива преди да съм съвсем замръзнала. Ти си тоя, който ме повежда нанякъде, навсякъде. Ти си тоя, с който самотата има смисъл. Ти си тоя, и ако ме прегърнеш, може да остана. Ти си тоя, от който не искам да избягам. Ти си тоя! Толкова съм те пуснала у себе си, отдала съм се до удавяне! Съблечена съм, гола! Като ме намери, позна ли слабостта ми? От нея ли ще ме спасиш?

Сигурно съм жалка! Щом се погалвам с мисълта за тебе и така ме отболява… Не ща да те прогоня и не мога вече! Предавам се! (Вади от чантата си грим, червило.) Открадни ме, отнеси ме, съживи ме! Не съм хубава, не съм мечтана и не бях желана… но пожелах… А в Библията пишело: (Мисли. Спомня си.) "Не пожелавай жената на ближния си. (Пауза. Акцентира.) Не пожелавай жената… За пожелаване на мъжа не се споменава, значи може! (Прави недоволна физиономия за себе си.) Що ли се оправдавам? Харесва ми да бъда грешна! (Гримира се.) Оттук нататък за праведност не ща да се моря!

Отказвам се да си играя на светица, и без това нафрашкано е горе (Показва с пръст.) със светци! Напивам се! Какво от туй, нали напиха ме едни очи, в които се изгубих. (Уверено.) Сега си разрешавам и безумие! По — трезва никога не съм била! (Слага си червило. Засиява.)

За кратко беше тук… при мене… за секунди време, точно колкото да разбера, че изненада, блясък, вик, емоция, са невъзможните неща, които непременно искам да се случат. Снощи се усмихвам… и мъжът ми пита на какво се смея… На мисълта по тебе… прекрасна е… (Разхожда се. Погалва изгладената риза. Поглежда към лещата.)

Прилепнала съм, знам! Но трябва ми на някого да кажа, че топлина се ражда от ръцете ми и ме изгаря — давам ти я! Че има думички забождащи и разпващи — казвам ти ги! Не ща да се измъчвам повече! Намери ми се ласка неотдадена… (Продължава да ходи по сцената.) Кому да я даря, освен на тебе? Боса съм, готова за жарава нестинарска. Гласът ти помня безпогрешно… нежен… бездна. От него чувам: