Читать «Визитка (моноспектакъл)» онлайн - страница 10

„Е, то хубаво… Честито!“ А Мичето, една такава кротичка. Мълчи си… Изведох я навън, прегърнах я, и казах: "Остави ги, те толкоз могат! Скудоумие! А тя отвърна тихо: „Знам…“ (Разхожда се нервно по сцената.)

ТЯ. „Кога умират хората?“ Когато се уморят… Когато ги пречупят… Когато няма кой да ги обича… Когато не са живели по своята мярка… Когато престанат да мечтаят… Кога умираме? Тогава ли? (Пауза. Докосва чашата. Гледа в нея.) Откога съм мъртва? (Замисля се.) От почти един живот… (Става. Захваща се с прането, преглежда го, отделя за гладене. Разпъва гладачна дъска. Включва ютията.)

ТЯ. Странно е, но все още имам някакви илюзии и смея да поискам нещичко за себе си. А дали има още? Дали има друго?… Не знам, но забелязах още един недостатък у себе си. Не мога да я карам повече така… (Повишава глас.) необичана! Не смагам вече да запушвам празното! Надвива ме! (Обръща се, поглежда към тенджерата, която е поставила на котлона още в началото.) Признавам си, че в пустото, от скука, към нея съм посягала… Най — близко тя ми е била… но вече не! (Клати глава отрицателно.) Вече не! Достатъчно!… Понякога ми се приисква да замръкна на улицата без причина, да вървя, вървя и все по-далеч да стигам. Скита ми се! Разюздах се от пътешествия, единствено в омачканото си сърце. Приисква ми се да намеря обич, макар че ме е страх… Понякога с думи изкривени търся нови отговори… Понякога поисквам да запея… дори да е фалшиво… Понякога потърсвам музика да бръкне надълбоко. Трябва ми магия… изкусител… Затъжена съм за илюзиите. Жадувам за безумие! Жадувам приключение! (Пауза) Тръпка да полази, дори да води в пъклото! (Пауза. Започва да глади ризата на сина си.) От днес вървя различен път, не тоз по който пъпля от години, а оня другия — широкия. (Леко извръща глава към празния стол.)

Ти ми го показа! Дойде отнякъде, отдругаде… различен. По служба си говорихме основно, но другите не чуха, как мислите ни сплетоха косичка…, която ме повежда към незнайното, дълбокото. А ме е страх! — От себе си, за себе си! Не съм от храбрите!