Читать «Горчива орис» онлайн - страница 193

— Не съм го правила, Абигейл. Поне не съзнателно. Бях дрогирана и измамена от един фотограф в Чикаго, когато бях много млада и глупава. Но що се отнася до мен, никога не съм позирала за тази снимка.

— Да, сигурно. — Това беше повече, отколкото Грейс можеше да издържи. Нямаше намерение да продължава да спори с тях. Половин час по-късно Абигейл излезе да се види с приятелка, Андрю отиде на среща с новото си гадже.

Матю се радваше на тържеството, след това Грейс му приготви вечеря. Аби се обади да каже, че ще остане да спи при приятелката си и Грейс не се възпротиви. Андрю се прибра в девет, но не ги обезпокои.

Чарлс отново работеше в библиотеката и Грейс знаеше какво трябва да направи. Когато Чарлс влезе в спалнята им, за да вземе някои документи, преструвайки се, че не е угрижен, с изненада видя тя да приготвя куфара си.

— Какво означава това? — попита небрежно той.

— Мисля, че преживя достатъчно и вече стига — отвърна тя спокойно, с гръб към него. Приготвяше два големи куфара и изведнъж той се притесни. Беше се държал зле с нея, но имаше право да е разстроен. Всеки би бил шокиран. Ала желанието му бе да остави миналото й да отмре. Не й го беше казал още, но беше започнал да идва на себе си. Някои неща бяха по-трудни от други. Човек просто имаше нужда от време, за да ги възприеме. Той мислеше, че тя ще разбере това, но очевидно не беше прав.

— Къде отиваш? — попита я тихо.

— Не знам. Може би в Ню Йорк.

— Ще търсиш работа? — Той се усмихна, но тя не го видя.

— Да, като порно кралица. Сега имам голям резерв.

— Хайде, Грейс — той се приближи към нея, — не бъди глупава.

— Глупава? — тя се обърна към него. — Така ли смяташ? Мислиш, че този боклук е глупост? Мислиш, че е глупост да съсипваш кариерата на съпруга си и да стигнеш дотам, че децата ти да те мразят?

— Те не те мразят. Те не разбират. Никой от нас не разбира. Трудно е да се разбере защо всички искат да ти причинят зло.

— Просто искат. Така са правили през целия ми живот. Вече би трябвало да съм свикнала с това. Не е толкова страшно. И не се тревожи, без мен ще спечелиш изборите. — Усещаше се, че е обидена и ядосана, и победена.

— Това не е толкова важно за мен, колкото си ти — нежно рече той.

— Глупости — твърдо възрази тя, ала в този момент се мразеше за всичко, което му бе причинила, за това, че продължаваше да го обича, за това, че си въобразяваше, че може да загърби миналото. Не можеше да загърби нищо. Всичко това я следваше, като тракащи тенекии, вързани зад нея, които разтръбяваха за всичко мръсно.

Чарлс отново слезе долу, реши, че тя има нужда да остане сама, и двамата изкараха нощта разделени, всеки в своето ъгълче.

На следващата сутрин приготви закуска за него, Андрю и Мат, а Чарлс отново й каза да не отива никъде. Имаше предвид предишната вечер и куфара, но пред момчетата тя се престори, че не го разбира. После всички излязоха. Чарлс имаше много важни срещи, трябваше също да отбива атаките на вестниците и до обед нямаше време да й се обади, а когато позвъни, не му отговори никой.