Читать «Горчива орис» онлайн

Даниел Стийл

Горчива орис

1

Звуците на органа се издигаха нагоре към синьото небе над Уеджууд. Птичките чуруликаха весело, в ленивата лятна утрин отнякъде се чу дете да подвиква на приятелчето си. Гласовете в черквата се извисяваха постепенно в мощна хармония и Грейс се бе заслушала в познатите химни, които от малка пееше заедно със семейството си. Ала тази сутрин гласът й бе секнал. Нямаше сили дори да помръдне, стоеше с втренчен в ковчега на майка си поглед.

Всички познаваха покойната Елен Адамс като добра майка и съпруга, уважавана съгражданка. Преди да роди Грейс, Елен преподаваше в училището, много й се искаше да има още деца, но не можа. Здравето й бе крехко, а на трийсет и осем години заболя от рак. Туморът бе открит първо в матката и след като я оперираха я подложиха на химиотерапия и лъчелечение. Ала метастазите обхванаха белите й дробове, лимфните възли и накрая костите й. Битката с болестта продължи четири години. Спомина се на четирийсет и две.

Издъхна вкъщи. Грейс се грижеше за нея сама, но два месеца преди смъртта на Елен баща й най-сетне реши да наеме две медицински сестри да й помагат. Когато се върнеше от училище, Грейс с часове прекарваше до леглото на майка си. Нощем Грейс беше тази, която отиваше при нея, когато Елен викаше от болка, обръщаше я, носеше я до банята, даваше й лекарствата. Сестрите работеха само през деня. Баща й не ги оставяше за през нощта, хората разбираха, че му е трудно да приеме смъртоносната болест на жена си. Сега той стоеше пред пейката редом с Грейс и плачеше като малко дете.

Джон Адамс беше хубав мъж. Четирийсет и шест годишен, един от най-добрите адвокати в Уотсика и несъмнено най-уважаваният. Изкара военната си служба по време на Втората световна война, завърши университета в Илинойс и после се върна вкъщи, в Уотсика, на малко повече от сто и петдесет километра южно от Чикаго. Градчето бе малко и добре поддържано, а жителите му се славеха като твърде добродетелни. Адамс бе поел изцяло правните услуги на съгражданите си и с внимание изслушваше всичките им проблеми. Беше до тях, когато се развеждаха, когато се бореха за собственост, помиряваше скарани родственици. Оправяше се с делата за лична обида и с исковете към щата, пишеше завещания, помагаше при осиновяване. Не знаеха по-почтен човек от него и всички го обичаха заради това. Той беше най-популярната личност в града и наред с лекаря, който му беше приятел, Джон Адамс бе един от най-обичаните и уважавани мъже на Уотсика.

На младини градът го почиташе като футболна звезда, продължи да играе и в колежа. Още като малко момче беше обект на хорското обожание. Родителите му загинаха в автомобилна катастрофа, когато беше на шестнайсет, бабите и дядовците му се бяха поминали години преди това и няколко семейства в буквалния смисъл на думата се скараха при кого да отиде да живее Джон, докато завърши гимназия. Беше много мило и услужливо момче. В крайна сметка живя в две семейства, които го боготворяха.

Знаеше всеки от града по име и откакто Елен боледуваше тежко през последните години, нямаше разведена жена или млада вдовица, която да не бе му хвърлила око. Ала той никога не им даваше повод, държеше се просто приятелски или ги разпитваше за децата им. Нямаше навик да се заглежда по хубави жени — друга негова благодетел, която правеше добро впечатление на хората.