Читать «Горчива орис» онлайн - страница 192

— Не. Просто й харесваше — той продължаваше да се усмихва. — Някои жени са такива.

— Даде ли ви тя разрешение да използвате фотографиите с търговска цел?

— Разбира се. — Той дори се направи на обиден от въпроса. Отново показаха снимката, а после минаха на друга тема, а Грейс гледаше екрана, изпълнена с неприкрита омраза. Никога не бе му давала разрешение, а когато по обед се обади Голдсмит, адвокатът по клеветите, тя му каза категорично, че не е подписвала разрешение на Маркъс Андерс.

— Ще видим какво можем да направим, Грейс. Но ако си позирала за тази снимка и си му дала разрешение, не сме в състояние да сторим нищо.

— Не съм подписвала. Не съм подписвала нищо.

— Може би го е фалшифицирал. Ще направя всичко възможно. Но ти не можеш да върнеш нещата назад, Грейс. Всички я видяха. Тя е на показ. Не можеш да си я вземеш, нито да я унищожиш. Ако си позирала преди осемнайсет години, е трябвало да знаеш, че ще излезе в един момент и ще се появи, за да те преследва. — А после разтревожено я попита: — Има ли и други? Знаеш ли колко е заснел?

— Нямам представа — изпъшка тя, когато го каза.

— Ако вестникът ги е купил от него добросъвестно и той им е представил разрешение за публикуване и им е предоставил правото върху тях, тогава „Трил“ е защитен.

— Защо всички други, освен мен са защитени? Защо аз винаги съм виновната?

Все едно пак бе бита и изнасилена. Отново бе жертва. Не беше по-различно от времето, когато баща й я изнасилваше нощ след нощ. Само че сега вече не го правеше баща й, а всички останали. Не беше честно. Не беше честно само защото Чарлс бе влязъл в политиката те да имат правото да съсипват нея и семейството й. Бяха живели прекрасно шестнайсет години, а сега всичко се превърна в кошмар. Все едно всичко се връщаше в началната точка на кръга и тя отново бе в затвора. Отново бе безпомощна срещу лъжите. Истината не означаваше нищо. Всичко, което бе направила, което бе преживяла, което бе изградила, бе пропиляно.

Същия следобед тя видя копие от разрешението за публикуване и нямаше съмнение, че тя го бе подписала. Почеркът бе неравен, буквите малко криви, но дори тя позна подписа си. Не можеше да повярва. Очевидно я бе принудил да го направи, когато е била в несвяст.

Тържеството на Матю мина унило, всички или бяха чули, или бяха видели таблоида. Родителите, които довеждаха децата си, я гледаха странно или поне Грейс си мислеше така, Чарлс също ги приветстваше, но двамата почти не бяха разговаряли от предишната вечер, а той бе прекарал нощта в стаята за гости. Искаше да има време да размишлява и да възприеме случилото се.

Същата сутрин бяха обяснили на децата за снимките. Матю всъщност не разбираше какво става, но това не важеше за Андрю и Абигейл. Андрю имаше измъчен вид, а Абигейл отново избухна в сълзи. Не можеше да повярва, че майка й ги подлагаше на всичко това. Как си позволяваше?

— От къде на къде ще ни учиш как да се държим, ще ни говориш за нравственост и да не спя с момчета, когато ти си правила подобни неща? Предполагам, че си била принудена, както те е принуждавал и баща ти? Кой те принуди този път, мамо? — Грейс изгуби контрол и удари на Абигейл плесница, а после дълго й се извинява. Но вече не можеше да издържа. Беше уморена от лъжите, от цената, която трябваше да плати.