Читать «Горчива орис» онлайн - страница 195

Остави я на летището и тя усети лека болка във врата вследствие удара с колата, чувстваше се малко вдървена, но не беше нищо особено. Не искаше да му причинява безпокойство. Успя да хване полета. Едва когато се приземиха в Ню Йорк, тя видя, че кърви. Не беше толкова лошо. Ако успееше да се добере до хотела и да си почине, щеше да се оправи. Беше й се случвало по време на бременността с Андрю и с Матю, лекарят й препоръча почивка и кървенето винаги спираше бързо.

Даде на шофьора адреса на хотел „Карлайл“ на Седемдесет и шеста улица и Медисън авеню в източната част. Беше направила резервация от самолета. Беше само на пет пресечки от бившето й работно място и тя го харесваше. Беше отсядала веднъж там с Чарлс и имаше хубави спомени. Всъщност всички спомени с него бяха хубави. До юни животът им бе идиличен.

Регистрира се на рецепцията. Очакваха я, записа се под името Грейс Адамс. Дадоха й малка стая с тапети за рози, а пиколото донесе куфарите й. Тя му даде бакшиш и той си тръгна, но никой не обърна внимание колко много прилича на порно кралицата от таблоидите.

Когато се излегна, замисли се дали Чарлс се е прибрал и е намерил писмото й. Беше сигурна, че не трябва да му звъни. По-добре да остави нещата така, ако се обадеше и говореше с всички тях, особено с Чарлс или Мат, нямаше да издържи.

Лежеше изтощена на леглото и мислеше за тях, чувстваше се изчерпана и буквално износена, а вратът още я болеше, усещаше непрекъсната спазматична болка ниско в корема и в гърба. Знаеше, че не бива да се притеснява. Нямаше сила да отиде до банята. Продължаваше да лежи, бе отпаднала, бе много тъжна, стаята бавно се завъртя и накрая тя потъна в пълен мрак.

Събуди се към четири сутринта и този път спазмите бяха много силни и болезнени. Тя се преобърна и изпъшка от болка. Едва издържаше. Дълго време лежа свита на кълбо, а после погледна леглото под себе си. Беше прогизнало от кръв, а също и панталона й. Разбираше, че веднага трябва да предприеме нещо, преди отново да е припаднала. Ала като се опита да стане я сряза остра болка и тя изгуби съзнание. Грабна чантата си и припълзя до вратата, сложи шлифера си и здраво го омота около себе си. Клатушкайки се тръгна по коридора и извика асансьора. Слизаше надолу превита одве, но пиколата от асансьора не я попитаха нищо.

Знаеше, че болницата е съвсем наблизо и трябваше да побърза да стигне там. Видя, че пиколата я оглеждат, както и администраторът на рецепцията, после излезе навън на свежия септемврийски въздух и се почувства по-добре.

— Такси, госпожо? — попита я портиерът, ала тя поклати глава и се опита да се изправи, но не можа. Пронизваща болка спря дъха й и изведнъж спазъм с невероятна сила подгъна коленете й, портиерът се протегна и я подхвана. — Добре ли сте?