Читать «Горчива орис» онлайн - страница 194

По това време Грейс отдавна бе напуснала къщата. Предишната нощ бе написала писмо до всеки един от тях, седнала в леглото, плачеше, сълзите замъгляваха погледа й и тя трябваше да започва наново, само и само да им каже колко много ги обича и колко съжалява за болката, която им е причинила. Поръчваше на всяко от децата да се грижи за баща си и да бъде добро към него. Най-трудно бе писмото до Мат. Той беше още твърде малък. Вероятно нямаше да разбере защо ги е напуснала. Правеше го заради тях. Тя бе примамката, която бе довела акулите, сега трябваше да отиде колкото е възможно по-далеч от тях, за да не ги обижда никой. Щеше да остане няколко дни в Ню Йорк, само колкото да дойде на себе си, бе оставила всички писма на Чарлс, да им ги раздаде.

След Ню Йорк възнамеряваше да замине за Лос Анжелис. Можеше да си намери работа, докато се роди бебето. После щеше да го даде на Чарлс… или може би да го задържи. Беше разстроена и объркана, ридаеше, когато си тръгна. Икономката я видя да излиза и чу воплите й в гаража, но се притесняваше да отиде при нея и да се намесва. Знаеше защо плаче Грейс или поне така си мислеше. Самата тя плака, когато видя таблоидите.

Но Грейс не взе колата. Тя извика такси и го изчака пред къщата заедно с багажа. Икономката видя таксито да потегля, но не бе сигурна кой бе вътре. Мислеше, че Грейс още е в гаража и се приготвя да свърши някои неща, преди да вземе Матю. Всъщност тя се бе обадила на приятелка да го прибере и бе оставила в спалнята им дълго, тъжно писмо за Чарлс, заедно с писмата за децата.

Шофьорът на таксито потегли с висока скорост към летище „Далас“, не спираше да бърбори през цялото време. Бе от Иран и й разказваше колко е щастлив в Съединените щати и че жена му има бебе. Говореше безспирно, но Грейс не си даваше труд да го слуша. Започна да й прилошава, когато видя, че той има снимката и от първа страница на „Трил“ на предната седалка на таксито, поглеждаше през рамо, за да си говори с нея и налетя право на едно друго такси, а две коли зад него го удариха силно. Отне им половин час да се разберат. Пристигна автопатрул, нямаше ранени, затова размениха телефоните, номерата на шофьорските си книжки и имената на застрахованите лица. На Грейс й се стори цяла вечност. Но все едно нямаше какво да направи. Щеше да използва сезонен билет и винаги можеше да хване следващия самолет.

— Добре ли сте? — попита я притеснен шофьорът. Той се страхуваше някой да не се оплаче на шефа му, но тя му обеща да не го прави. — Хей — той посочи „Трил“ и тя усети да я обзема паниката, — приличате на нея! — Той искаше да й направи комплимент, но Грейс не бе доволна. — Хубаво момиче, а? Хубава жена! — Той гледаше възхитено снимката, на която трябваше да е Грейс, но когато тя я погледна, й се стори, че вижда там друга жена. — Женена е за конгресмен — продължи шофьорът. — Щастливец! — Дали хората гледаха по този начин на това, запита се тя. Щастливец? Много лошо, че Чарлс не мислеше така, но кой можеше да го обвинява?