Читать «Горчива орис» онлайн - страница 191

Даниел Стийл

— След това показал снимките на шефа на агенцията и той се опита да ме съблазни. Говореше ми, че снимките били много възбуждащи, но и той потвърди, че на тях съм по риза, затова реших, че не се е случило нищо страшно. Никога не видях снимките, нито фотографа. Тогава не съм и помислила, че ще изпадна в това положение, че ще съм омъжена за важна персона и ще бъдем уязвими. — Сега съпругът й можеше да прави каквото поиска. Снимките наистина бяха отблъскващи. Все едно — същинско порно. На себе си имаше само черна панделка, която никога преди това не бе виждала, вързана на шията й. Когато се вгледа във фотографията, видя, че има вид на дрогирана. В собствените си очи се виждаше в безсъзнание. Но човек, който не я познаваше и очакваше да види нещо непристойно, би останал напълно задоволен от тази снимка. Не можеше да повярва, че човешко същество е способно на това. Маркъс бе съсипал живота й само с една снимка. Тя седеше, гледаше Чарлс, цялото й тяло се бе превило от мъка, когато виждаше болката, изписана на лицето му. Да убие баща си в самоотбрана не беше хубаво, но как сега щеше да обясни на избирателите, на средствата за масова информация, на децата им тази снимка?

— Не знам какво да кажа. Не мога да повярвам, че си направила подобно нещо. — Той бе съкрушен, брадичката му трепереше от непролятите сълзи. Дори нямаше сили да я погледне, обърна се настрана и заплака. Каквото и друго да бе направил, не би й подействало така лошо. Би предпочела да я удари.

— Не съм го направила, Чарлс — едва промълви тя, плачеше. Сигурна бе, че снимките на Маркъс бяха съсипали брака им. — Бях дрогирана.

— Каква глупачка си била… каква глупачка… — Не можеше да отрече. — И какво копеле трябва да е бил той, за да ти причини това.

Тя кимна през сълзи, неспособна да каже каквото и да било в своя защита. Миг по-късно Чарлс взе вестника и се качи горе в спалнята им сам. Тя не го последва. Не беше на себе си, но знаеше, че в понеделник, след тържеството на Матю ще трябва да го напусне. Длъжна бе да ги напусне всичките. Нямаше право да ги подлага на ново изпитание.

Снимката се появи в новините вечерта и историята така се раздуха, че им звъняха от всички телевизии и радиостанции. Помощниците му като обезумели се опитваха да обяснят, че може би е грешка, че момичето само прилича на нея и че, не, госпожа Макензи я няма за коментар. На следващия ден дори се появи интервю с Маркъс. Беше побелял, изглеждаше зле, но каза с похотлива усмивка, че на снимките наистина е Грейс Макензи и той има подписано от нея разрешение за публикуване. Показа го на всички да го видят и обясни, че му е позирала в Чикаго преди осемнайсет години.

— Тя наистина бе възбуждащо гадже — допълни той, усмихвайки се. И от фотографска гледна точка сигурно бе изглеждала точно така.

— Беше ли тя във финансова нужда по онова време? — попита журналистката, преструваше се, че я разбира защо го е направила.