Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 53

Порой от яростни думи я заля, докато отиваше към вратата. Когато сложи длан върху дръжката на вратата, тя чу приближаващите му стъпки и се обърна да види, че той стои на педя от нея, а ножът му е на косъм от нейното тяло. Ала той беше прикован там и не можеше да се помръдне от мястото си.

Те забиха куките си в него, в плътта на ръцете и краката му, продупчиха месото на лицето му. Приковаха го с куките и веригите, които държаха опънати. Чу се тъп звук, когато съпротивлението му опъна зъбците на куките в неговите мускули. Устата му се отвори широко, шията и гърдите му се разпраха.

Ножът се изплъзна от пръстите му. Той изригна последно несвързано проклятие към нея, тялото му се затресе чак сега, когато те предявиха правата си върху него. Сантиметър по сантиметър го изтеглиха назад към средата на стаята.

— Върви! — произнесе гласът на ценобита. Тя вече не виждаше пришълците, те се скриха зад пропития с кръв въздух. Тя прие тяхната покана, отвори вратата, а зад гърба й Франк се разкрещя.

Когато тя излезе в коридора, от тавана се посипа прах от мазилката; грохот обхвана къщата — от основите до стряхата. Трябва да побързам, каза си, преди залутаните демони да сринат този дом.

Ала въпреки че времето намаляваше, тя не се сдържа и хвърли един бърз поглед към Франк, за да е сигурна, че никога вече няма да тръгне след нея.

Той беше крайно изтощен, набучен с куки на десет и повече места. Нови рани се появиха по лицето му в краткия миг, в който тя го погледна. Разпорен като орел под голата крушка, с тяло, раздърпано до краен предел и дори отвъд него, той нададе крясъци, които щяха да събудят в нея милост, ако не беше се опарила вече.

Внезапно виковете му секнаха. Настана тишина. И тогава, като последен жест на отчаяние, той надигна глава и се вторачи в нея. Срещна нейния поглед с очи, освободени от цялата обърканост и злоба. Когато спряха върху нея, те блеснаха като бисери на бунище.

В отговор веригите се затегнаха с още сантиметър-два, ала ценобитите не изтръгнаха нов вопъл от него. Вместо това той се изплези на Кърсти, скри и пак показа езика си през зъбите с вид на непокаял се развратник.

После той изчезна.

Крайниците му, отделени от тялото, и главата, откъсната от раменете, всички оваляни в кости, се нажежиха и опекоха. И когато нещо натисна вратата от другата страна, тя я затвори. Главата му, досети се тя.

След това пое с несигурна походка надолу по стълбите сред виещите вълци в стените, сред какафония от камбани. Вредом около нея, наситили въздуха като пушек, се носеха крило до крило призраците на ранени птици, лишени от полет.

Тя стигна до края на стълбите и тръгна по коридора към външната врата и когато остана една плюнка място до свободата, чу някой да произнася нейното име.

Беше Джулия. Подът на коридора беше залят с кръв и от мястото, където Франк я захвърли, една кървава пътечка водеше към трапезарията.

— Кърсти … — извика тя отново. Това беше жалък звук и въпреки плясъкът на крила във въздуха, въпреки, че не можеше да помогне, Кърсти се запъти към трапезарията.