Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 24

Той само кимна като за отговор, а на лицето му се смесваха в едно страх и недоверие: той очевидно не можеше да повярва на късмета си.

— Искаш ли нещо за пиене — попита го тя, — или направо да се качим горе?

Той само кимна отново.

— Кое от двете?

— Мисля, че пих достатъчно.

— Тогава да се качим.

Той направи нерешително движение към нея, сякаш имаше намерение да я целуне. Ала тя не искаше ухажване. Като отклони докосването му, тя стигна до началото на стълбата.

— Аз ще водя — каза тя. Той я последва послушно.

В края на стълбата тя се обърна да го погледне и избърса с носната си кърпа потта, избила по брадичката му. Изчака го да се хване за нея и го поведе през половината от площадката към влажната стая.

Вратата беше оставена открехната.

— Хайде да влезем — каза тя.

Той се подчини. Трябваха му няколко секунди да свикне с тъмнината и веднага след това да изрази гласно наблюденията си:

— Тук няма легло.

Тя затвори вратата и включи осветлението. На гърба на вратата беше закачила едно от старите сака на Рори. В джоба му беше скрила ножа.

Той пак каза:

— Няма легло.

— Не ти ли харесва подът? — отвърна тя.

— Подът?

— Свали си сакото. Горещо ти е.

— Горещо ми е — съгласи се той, но не направи нищо; тя отиде при него и разхлаби възела на връзката му. Той трепереше, бедното агне. Бедното неблеещо агне! Когато тя махна връзката му, той започна да смъква сакото си.

Гледа ли ги Франк, мислеше си тя. Очите й моментално се взряха в стената. Да, помисли си, той е тук. Той вижда. Той знае. Франк облиза устни и се размърда нетърпеливо.

Агнето проговори:

— Защо ти да не… — започна той, — защо ти да не… може би… направиш същото?

— Искаш ли да ме видиш гола? — Тя млъкна. Думите запалиха блясък в очите й.

— Да — каза той прегракнало. — Да. Това ми харесва.

— Много ли?

— Много.

Той захвана да разкопчава ризата си.

— Може би ще ме видиш — каза тя.

Той се усмихна със същата усмивка на джудже.

— Това игра ли е? — осмели се да попита.

— Ако така ти се иска — каза тя и му помогна да съблече ризата си. Тялото му беше бледо и восъчно като гъба. Горната част на гърдите му беше пълна, коремът също. Тя сложи ръце на лицето му. Той целуна пръстите й.

— Ти си красива — каза той, като плюеше думите, сякаш ги беше гълтал с часове.

— Красива ли съм?

— Знаеш, че си. Очарователна. Най-очарователната жена, която някога съм виждал.

— Много си галантен — каза тя и се върна към вратата. Зад гърба си чу как подрънква колана му и звука на дреха, плъзгаща се по кожата, когато той свали панталона си.

Дотук, но не по-далеч, помисли си тя. Не искаше да го види гол като бебе. Достатъчно й беше, че го има така…

Тя бръкна в джоба на сакото.

— О, скъпа! — каза внезапно агнето.

Тя остави ножа на мястото му.

— Какво става? — попита тя, обръщайки се към него. Ако халката на пръста му не издаваше неговото семейно положение, тя щеше да познае женения мъж по долните гащи, които носеше: торбести и избелели от прането, отвратително бельо, купено от съпруга, която отдавна е престанала да мисли за мъжа си със сексуални понятия.