Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 23

ШЕСТ

На третата седмица от септември времето се захлади. Арктическият студ нахлу със свиреп вятър, който обрули листата на дърветата за броени дни.

Студът изискваше смяна на облеклото и смяна на плана. Вместо да се разходи, Джулия се качи в колата. Стигна до центъра на града в ранния следобед и намери бар, в който обедното хранене ставаше бързо, но не много шумно.

Посетителите идваха и си отиваха: млади турци от адвокатски и счетоводни фирми, които си споделяха техните амбиции; групи къркачи на вино, чиято единствена претенция за трезвеност бяха техните костюми; и най-интересното — хора с предпочитание към усамотяване, които си седяха на масите и просто пиеха. Тя пожъна голям успех от възхитени погледи, главно от страна на младите турци. Нямаше и час, откакто беше дошла в заведението, и робите на надницата вече се върнаха към тяхната служебна мелница, когато тя мерна с поглед някакъв тип, който зяпаше отражението й в огледалото на бара. През следващите десет минути очите му се лепнаха за нея. Тя продължи да си пие, като се опитваше да прикрие всички признаци на оживление. Тогава той стана и дойде до нейната маса без предупреждение.

— Сама ли пиеш? — рече той.

Тя искаше да избяга. Сърцето й блъскаше така бясно, че беше сигурна: той го чува. Но не. Той я попита иска ли още нещо за пиене; тя каза, че иска. Откровено зарадван, че не го отрязаха, той отиде до бара, поръча от същото и се върна при нея. Беше червендалест, с един размер по-широк от тъмносиния си костюм. Само очите му издаваха признаци на нервност, когато само за миг се спираха върху нея и после се мятаха встрани като изплашена риба.

Нямаше да водят сериозен разговор, тя вече беше решила. Не искаше и да знае много за него. Името му, ако трябва. Професията и семейното му положение, ако настоява. Извън това нека бъде само тяло.

Така и стана, нямаше опасност от изповед. Тя сложи по-голяма част от основите на разговора. Понякога той се усмихваше с кратка, нервна усмивка, откриваща прекалено равни зъби, за да са истински, и отново предлагаше пиене. Тя каза не в желанието си да открие лова срещу него колкото може по-скоро и го попита има ли време за кафе. Той каза, че има.

— Къщата е само на няколко минути от тук — подхвана тя и двамата се качиха в колата й. Докато караше, тя все се чудеше, сложила месото на седалката до нея, защо работата е толкова лесна. Затова ли, защото мъжът беше явна жертва с очи на несретник и изкуствени зъби, роден да направи точно това пътуване, без да предполага? Да, може би заради това. Тя не се боеше, защото всичко това беше идеално предвидено…

Когато тя превъртя ключа в предната врата и влезе в къщата, стори й се, че чува шум в кухнята. Рори ли се беше върнал, да не е зле? Тя се обади. Никой не отговори, къщата беше празна. Почти.

Още от прага тя беше измислила нещо много точно. Затвори вратата. Мъжът в синия костюм разглеждаше маникюра на ръцете си и очакваше от нея намек.

— Понякога съм самотна — каза му тя, като мина край него. Това беше нейната линия на поведение, която измисли в леглото миналата нощ.