Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 26

Това стана за броени мигове. Всичко от тялото, което можеше да послужи за храна, беше изсмукано; люспите, които останаха, не можеха да послужат за храна и на въшките. Станалото й направи страхотно впечатление.

Внезапно лампата взе да мъждука. Тя погледна към стената в очакване да затрепери и да изхвърли любовника й от скривалището му. Само мътна светлина плъзна по закованите с гвоздеи щори.

— Къде си? — попита тя.

Стените мълчаха.

— Къде си?

Пак нищо. В стаята се захлади. Кожата на гърдите й настръхна. Тя погледна надолу към светещия часовник върху съсухрената ръка на агнето. Той тиктакаше, безразличен към апокалипсиса, който преживя неговия собственик. Показваше 4:41. Рори щеше да се върне някъде след 5:15 според интензивността на уличното движение. А дотогава тя трябваше да свърши доста работа.

Като събра синия костюм и останалата част от дрехите му, тя ги сложи в няколко пластмасови торби, сетне отиде да потърси по-голям чувал за останките. Тя очакваше, че Франк ще е тук и ще й помогне в труда, но след като той се спотайваше не й остана друг избор освен сама да си свърши работата. Когато тя се върна в стаята, разпадането на агнето продължаваше, макар и малко по-бавно. Може би Франк още намираше хранителни вещества, които да изсмуче от тялото, ала тя се съмняваше в това. Вероятно клетата снага, напълно лишена от костен мозък и от хранителни сокове, не можеше да запази целостта си. Когато тя опакова останките в чувала, те тежаха колкото малко дете, не повече. Вдигна чувала и вече се канеше да го занесе в колата, когато чу, че се отваря предната врата.

Звукът отприщи цялата паника, която криеше толкова старателно от себе си. Тя се разтрепера. Сълзи опариха очите й.

— Не сега… — каза си тя, ала чувствата не можеха да се подтискат повече.

Някъде под нея, на средата на пътя, Рори каза:

— Скъпа!

Скъпа! Можеше да се разсмее, но от ужас. Тя беше тук, ако той искаше да я намери — неговата скъпа, сладката му катеричка — с току-що измити гърди и мъртвец в ръцете.

— Къде си?

Тя се поколеба преди да отговори, не беше никак сигурна, че ларинксът й е готов за измама.

Той я повика за трети път и гласът му промени тембъра си, сякаш мъжът й минаваше през дневната към кухнята. Трябваше му само миг да разбере, че не готви сос до печката; сетне щеше да се върне и да се качи по стълбите. Тя разполагаше със секунди, най-много петнайсет.

Опита се да стъпва колкото може по-леко от страх да не чуе движението й над главата му и отнесе вързопа в свободната стая в края на площадката. Тя беше много малка, за да бъде спалня (освен може би за дете), затова я използваха за килер. Слагаха празни сандъци от чай, мебели, за които не намираха място, всякакви боклуци. Засега тя остави тялото тук зад висок фотьойл. После затвори вратата след себе си, точно в момента, когато Рори се обади от началото на стълбата. Той се качваше горе.