Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 20

При други обстоятелства би я отмъкнал под носа на бъдещия й съпруг, но братската политика го съветваше друго. За седмица-две щеше да й се насити и щеше да остане не само с жената, чието тяло беше за него грозно, но щеше да вдигне и отмъстителния си брат на нокти. Тая работа не си струваше кавгата.

Освен това трябваше да завоюва нови светове. На другия ден той тръгна на изток, към Хон Конг и Шри Ланка, към богатство и приключения. Всъщност вече ги беше имал, поне за известно време. Но рано или късно всичко изтичаше през пръстите му и с течение на времето той се питаше дали обстоятелствата му пречат да запази за по-дълго изкараните средства или просто не го е грижа да задържи онова, което има. Веднъж задвижен, влакът на мислите изчезваше някъде далеч. В крушението около себе си той виждаше навсякъде свидетелство в полза на същата горчива тема: че не е срещнал нищо в своя живот — нито личност, нито състояние на духа или тялото — за което би пожелал да страда, даже да си причини най-обикновено неудобство.

Спускането по спиралата започна. Той пропиля три месеца да се отърси от депресията и самосъжалението, граничещо със самоубийство. Ала и това решение бе отхвърлено поради новооткрития нихилизъм. Ако от него следваше, че за нищо не си струва да се живее, нали така, тогава за нищо не си струва да умре. Той се мяташе от едно безсилие към друго, докато мислите му се разпадаха от всеки наркотик, който неговата поквара можеше да му намери.

Къде беше чул отначало за кутията на Льомаршан? Не можеше да си спомни. В някой бар, може би, или в крайпътна канавка от устата на някой несретник. По едно време това беше просто мълва, една мечта за свода на удоволствията, където изтощените от пошлите наслади на човешкото състояние могат да открият свежите очертания на радостта. А пътят към този рай? Има ги няколко, казваха му, съществуват карти на прехода между действителния и още по-действителния стил, нарисувани от странници, чиито кости отдавна вече бяха станали на прах. Една такава карта се криеше под сводовете на Ватикана, зашифрована в теологичен текст, който не беше отгръщан от времето на Реформацията. Друга, под формата на оригами, според някои сведения била собственост на маркиз дьо Сад, който си служел с нея докато лежал в Бастилията и я сменил с пазача за хартия, на която да напише „120-те дни на Содом“. Още една карта е била създадена от някакъв занаятчия, майстор на пеещи птици, наречен Льомаршан. Тя имала вида на музикална кутия с такава хитроумна конструкция, че можело човек да си играе с нея половин живот и никога да не проникне вътре.

Приказки. Приказки. Още по времето, когато той не вярваше в нищо, не беше толкова трудно да изхвърли от главата си тиранията на проверимата истина. Мина доста време в пиянски размисли върху такива фантазии.