Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 19

Рори проля малко кръв върху пода на влажната стая; после петната изчезнаха. По някакъв начин призракът на Франк — ако това беше той — се хранеше с пролятата кръв на неговия брат, която му даваше достатъчно сила да излезе от килията си и да осъществи една несигурната връзка. Какво можеше да се постигне, ако му доставеше повече?

Тя помисли за прегръдките на Франк, за неговата грубост и твърдост, за настойчивостта, която упражни върху нея. Какво не би дала тя сега за една такава настойчивост? Навярно това беше възможно. А ако е така, ако можеше да му окаже помощта, от която се нуждаеше, нямаше ли той да й бъде благодарен? Нямаше ли да й бъде като куче, покорно или брутално и за най-дребните й прищевки? Мисълта отлетя. Да дели радост и мъка с него! Тя е била влюбена през цялото време, сега го осъзна, и е скърбяла за него. Ако трябва кръв, за да си го върне цял, тя ще му я даде и няма да мисли за последствията.

През следващите дни усмивката й се появи отново. Рори прие смяната на настроението й като сигурен знак за това, че е щастлива в новата къща. Хуморът й събуждаше същите чувства у него. Той се включи в преобразяването на къщата с обновено желание.

Скоро, каза той, ще започне работата на втория етаж. Те ще изолират източника на влага в голямата стая и ще я преобразят в спалня, достойна за неговата принцеса. Тя го целуна по бузата, когато говореше за това, и каза, че не бърза, стаята, която имат вече, е повече от достатъчна. Разговорът за спалнята го накара да я целуне по шията, да я притегли към себе си и да й пошепне на ухото инфантилни мръсотии. Тя не му отказа, качи се покорно по стълбата и се остави да я съблече така, както той обичаше, да я разкопчеят изцапаните му с боя пръсти. Направи се, че цялата церемония я възбужда, макар това да беше далеч от истината.

Единственото, което можеше да разпали нищожното желание в нея когато лежеше на скърцащото легло с голямото нещо между краката си, беше да затвори очи и да си представи Франк такъв, какъвто беше.

Неговото име многократно напираше на устните й и всеки път тя го отпращаше назад. Най-подир тя отвори очи, за да се върне към голата истина. Рори обсипваше лицето й с целувки. Бузите й потръпнаха при неговото докосване.

Нямаше да издържи това много често, помисли си тя. Трябваха й прекалено много усилия, за да играе покорната съпруга, сърцето й щеше да се пръсне.

Легнала под него с ласките на септемврийския полъх, който през отворения прозорец галеше лицето й, тя започна да крои планове как да намери кръв.

ПЕТ

Понякога цяла вечност идваше и си отиваше, докато той се бавеше в стената, вечност, за която някоя следа по-късно можеше да му покаже, че са минали часове или даже минути.

Но сега нещата се промениха, той имаше шанс за бягство. Неговият дух се извисяваше при тази мисъл. Това беше крехка възможност, той не се и съмняваше. Имаше няколко причини най-големите му усилия да се провалят. Джулия, това първо. Той си я спомняше като банална, надута жена, чието възпитание подтискаше всичките й възможности за страст. Той я облада буйно и, разбира се, веднъж. Спомни си този ден сред стотиците други, когато го беше правил, с известно удовлетворение. Тя не се съпротивлява повече от необходимото за нейната суета, после се отдаде с такава откровена страст, че той си изгуби ума.