Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 15

Рори вдигна глава от списанието си. Под очите му се очертаваха сиви кръгове. Не бил спал добре, така й каза. Едно превързване на пръста — и веднага му се явиха смъртоносни кошмари.

— Какво каза? — попита я той.

— Пода… — повтори тя. — Имаше кръв на пода. Изчисти ли я?

Той тръсна глава.

— Не — рече просто и пак се задълбочи в списанието си.

— И аз не съм — каза тя.

Той я възнагради с опрощаваща усмивка.

— Ти си съвършена домакиня — рече той. — Не усещаш кога я вършиш тази работа.

С това разговорът им приключи. Той очевидно беше доволен, че тя губи бавно разсъдъка си.

От друга страна тя изпита странното чувство, че си го връща отново.

ЧЕТИРИ

1.

Кърсти мразеше сбирките. Мразеше усмивките, от които изпадаше в паника, погледите, които трябваше да тълкува, и най-лошото — разговорите. Тя не можеше да каже нищо значително на света, в това беше убедена отдавна. Срещаше твърде много погледи, които я следяха, и не би могла да твърди обратното, познаваше всеки известен на човечеството начин за ласкателство на човек в компания на глупци, от „Ще ме извините ли, струва ми се, че видях моя счетоводител“ до това да изнесе мъртвопиян човек на гърба си.

Но Рори настоя тя да дойде на тържеството по случай настаняването им в новата къща. Само няколко близки приятели, обеща й той. Другото беше да се пържи в соса на самообвиненията вкъщи, да проклина малодушието си и да мечтае за милото лице на Рори.

Както разбра по-късно, сбирката не беше чак толкова голямо мъчение. Събраха се само девет гости, всеки от които тя познаваше бегло и това я улесняваше. Те не очакваха от нея да озари стаята, трябваше само да кима и да се смее на подходящо място. А Рори, все още с превързана ръка, беше в най-добрата си форма, изпълнен с откровено простодушие. Тя даже си мислеше дали Невил, един от колегите на Рори по служба, не й правеше намеци с очи зад очилата си, едно подозрение, потвърдено в средата на вечерта, когато той се насочи към нея и я попита не се ли интересува от развъждане на котки. Тя отговори с не, но че винаги се е интересувала от нови знания. Той й се стори удовлетворен и под този предлог се погрижи да я налива с ликьор до края на вечерта. Към единайсет и половина тя приличаше на замаян, но щастлив корабокрушенец, когото най-обикновени подмятания довеждаха до нови, още по-болезнени пристъпи на кикот.

Малко след полунощ Джулия каза, че е уморена и иска да си легне. Думите й бяха възприети като най-общ намек за разотиване, ала на Рори това никак не му хареса. Той скочи и напълни чашите, преди някой да се опита да възрази. Кърсти беше сигурна, че по лицето на Джулия премина сянка на досада, ала тя скоро отлетя, челото й отново изглеждаше непомрачено. Тя им пожела лека нощ, получи щедри комплименти за умението й в приготвянето на телешко месо и отиде да си легне.

Безупречно красивите са безупречно щастливи, не беше ли така? За Кърсти това винаги се подразбираше от само себе си. Ала тази нощ алкохолът я накара да си помисли дали завистта не я заслепява. Може би да бъдеш безупречен беше другото лице на скръбта?