Читать «Златните буболечки» онлайн - страница 6

Питах се също, какви бяха моите права, ако това нещо наистина беше ахат. Намираше се в мой имот и трябваше да бъде моя собственост. Но какво щеше да стане, ако се появеше някой и предявеше своите права?

Имаше и още нещо: Как бе попаднал тук?

Бях погълнат изцяло от безпокойството си, когато иззад ъгъла на къщата се появи Доби и седна на стъпалата до мене.

— Стават твърде странни неща — каза той. — Чух, че си имал в градината огромен ахат.

— Така ми каза Томи Хендерсън. Допускам, че е прав. От Били зная, че е колекционер на минерали.

— Велико нещо са хобитата — каза Доби, почесвайки се по бакенбардите. — Особено за децата. Научават много от тях.

— Да — съгласих се без ентусиазъм аз.

— Тази сутрин след закуска твоят син ми донесе едно насекомо за идентифициране.

— Казал съм му да не те безпокои.

— Радостен съм, че го донесе — каза Доби. — Никога досега не бях виждал такова.

— Прилича на калинка.

— Да — съгласи се Доби, — има малка прилика. Но не съм съвсем сигурен. Е, всъщност не съм дори сигурен, че изобщо е насекомо. Да си кажа правичката, много повече прилича на костенурка. Категорично липсва сегментация на тялото му, каквато се среща при всяко насекомо. Външната му обвивка е изключително твърда, а главата и краката му могат да се скриват под нея. Освен това няма никакви мустачки. — Той поклати малко смутен глава. — Разбира се, че не мога да съм сигурен. Ще е необходимо много по-обширно изследване, преди да се направи опит да бъде класифицирано. Не си намерил повече от тях, нали?

— Преди малко видях едно да се движи по пода.

— Би ли имал нещо против следващия път, когато видиш някое, да го хванеш за мен?

— Разбира се, че не. Ще се опитам да ти уловя едно.

Удържах на думата си. След като си отиде, слязох в сутерена и потърсих за него една буболечка. Видях няколко, но не можах да хвана нито една. Отказах се с отвращение.

След вечеря дойде Артър Белсън, появявайки се внезапно на отсрещната страна на алеята. Трепереше от възбуда, но това не беше нещо необикновено за него. Той беше неспокоен като птица човек и не му трябваше много, за да се разстрои.

— Чух, че скалата в градината ти е ахат — ми каза той. — Какво възнамеряваш да правиш с нея?

— Ами, не зная. Предполагам, че ще я продам, ако някой пожелае да я купи.

— Може би струва много пари — каза Белсън. — Не може току-така да я оставиш навън. Може да мине някой и да я открадне.

— Мисля, че не мога да направя нищо по-добро — отвърнах аз. — Определено не мога да я преместя, а нямам намерение да не спя цяла нощ, за да я пазя.

— Не е необходимо да си буден цяла нощ — каза Белсън. — Аз мога да ти помогна. Ще поставим около нея мрежа от жици и ще ги свържем със звънец.

Не бях особено впечатлен от предложението му и се опитах да го разубедя, но той беше упорит като орел на заешка следа. Отиде до своя сутерен и се върна с кълбо жици и куфарче с инструменти. Впрегнахме се на работа.

Работихме почти докато стана време за лягане. Инсталирахме жиците и от вътрешната страна на кухненската врата поставихме звънец. Хелън го погледна кисело. Ахат или не, не й хареса идеята да й се бъркаме в кухнята.