Читать «Златните буболечки» онлайн - страница 4

Поставих препарата на кухненската маса и се отправих към градината. Били равнодушно ме последва.

Камъкът беше там, точно в средата на мястото с гергините и точно толкова голям, колкото бе казала Хелън. Изглеждаше странно. Той не само представляваше голям скален къс, но и целият бе на точки. На цвят бе бледочервен и имаше форма на почти съвършено кълбо.

Обиколих го, преценявайки вредите. По-голямата част от гергините бяха унищожени. Останали бяха само няколко. Нямаше нито следи, нито някакъв друг признак, които да указват как скалата е попаднала на това място. Лежеше на цели тридесет фута от алеята, сякаш някой бе използвал кран, за да я вдигне от каросерията на камиона. Това обаче не бе правдоподобно, защото по дължината на алеята имаше много жици от комуникационната мрежа.

Приближих се до скалата и внимателно я огледах. Цялата й повърхност бе покрита с малки несиметрични отвори (всеки от които не много по-дълбок от половин инч). Тук-там имаше и по-гладки места с по-тъмен отблясък, сякаш някои части от първоначалната повърхност бяха махнати. По-тъмните и по-гладки места имаха блясъка на добре полирана восъчна повърхност и аз си спомних нещо от много отдавна, когато един мой едновремешен приятел беше за кратко време колекционер на минерали.

Наведох се малко по-близо до гладката восъчна повърхност и ми се стори, че виждам в камъка едва забележими вълнообразни линии.

— Били, можеш ли да познаеш, дали един камък е ахат?

— Бога ми, татко, не мога. Но Томи може. Той е един вид колекционер на минерали. По цял ден търси различни видове камъчета.

Били се приближи и погледна една от полираните повърхности. Навлажни пръста си с език и го потърка върху восъчната повърхност, за да разкрие лъскавината на камъка.

— Не зная — каза той, — но мисля, че е ахат.

Били се отдръпна на известно разстояние и погледна скалата с уважение.

— Слушай, татко, ако това наистина е ахат, той е твърде голям. Искам да кажа, би струвал много пари, нали?

— Не зная. Може би.

— Сигурно един милион долара.

— Не чак толкова много — поклатих отрицателно глава аз.

— Веднага ще намеря Томи — каза Били.

Той изчезна като светкавица зад гаража и аз го чух да тича по шосето към дома на Томи.

Обиколих скалата няколко пъти и се опитах да преценя теглото й, но нямах необходимите познания да го сторя.

Върнах се в къщи и прочетох указанията върху кутията на препарата. Отворих я и опитах пръскачката дали работи.

И така, коленичих пред прага на кухнята и се опитах да открия пътя, който ползваха мравките, за да влязат в нея. Не можах да видя нито една, но от опит знаех, че са като точици и на всичко отгоре прозрачни, поради което трудно можеха да бъдат забелязани.

Вниманието ми привлече движението на нещо лъскаво в един от ъглите на кухнята. Обърнах се. По пода, придържаща се близо до перваза на дюшемето и насочваща се към сандъчето под мивката, се движеше златна бляскава точка.

Това бе още една от необичайно големите калинки.

Насочих пръскачката на препарата към нея и пуснах струята, но тя продължи да се движи и изчезна под сандъчето.