Читать «Златните буболечки» онлайн - страница 5

След като буболечката се скри, продължих да търся мравките, но не открих и следа от тях. Нито една не влизаше под вратата. Всъщност нито една и не излизаше. Върху мивката и върху плота за храна нямаше никакви мравки.

Тогава свих зад ъгъла, за да започна операция „Оса“. Знаех, че ще бъде опасна. Гнездото се намираше на прозорчето на таванското помещение и бе трудно за достигане. Както стоях на разстояние и наблюдавах, реших, че единственото нещо, което мога да направя е да чакам да се стъмни. Така щях да съм сигурен, че всички оси са в гнездото. После щях да поставя стълба, да се кача по нея, да ги напръскам с препарата и да се махна възможно най-бързо.

Това беше работа, за която, честно казано, нямах кураж, но знаех от тона в гласа на Хелън по време на закуската, че няма отърваване от нея.

Около гнездото летяха няколко оси и докато ги наблюдавах част от тях паднаха на земята.

Чудейки се какво става, пристъпих по-близо и тогава видях, че земята е покрита с мъртви и умиращи оси. Докато ги наблюдавах, падна още една оса и започна да се гърчи.

Повъртях се малко около гнездото, като се опитвах да видя по-добре какво става, но нищо не успях да забележа, освен че от време на време долу падаше по някоя оса.

Казах си, че това е добре дошло за мен. Ако нещо убиваше осите, то ми спестяваше труда да се освобождавам от тях.

Тъкмо се обърнах, за да занеса препарата в кухнята, когато Били и Томи дотърчаха задъхани от възбуда откъм задния двор.

— Господин Марсдън — каза Томи, — тази скала там е ахат. Ивичест ахат.

— Ами това е чудесно — казах аз.

— Но вие не разбирате! — извика Томи. — Никой ахат не е толкова голям. Особено ивичестият. Никога не надминава големината на юмрук.

Последното имаше ефект. Вниманието ми бе привлечено и аз изтичах зад къщата, за да погледна още веднъж скалата в градината. Момчетата дойдоха, топуркайки зад мен.

Скалата беше красива. Протегнах ръка и я погалих. Помислих си, какъв късмет имам, че някой я е тупнал в моята градина. Изобщо бях забравил за гергините.

— Обзалагам се — ми каза Томи със светнали от възбуда очи, — че за нея можете да получите много пари.

Не отричам, че приблизително същата мисъл бе минала и през ума ми.

Протегнах ръка и побутнах скалата ей така, само да почувствам масивността и реалността й.

Щом я побутнах, тя леко се разлюля от натиска!

Учуден, аз я побутнах малко по-силно и тя отново се залюля.

Томи стоеше с ококорени очи.

— Странно, господин Марсдън — рече той. — По правило тя не би трябвало да се помръдне. Сигурно тежи няколко тона. Вие трябва да сте ужасно силен.

— Не съм силен — отвърнах аз. — Не чак толкова.

Отправих се с несигурна крачка към къщата и прибрах препарата против вредители. После излязох и седнах угрижен на стъпалата.

От момчетата нямаше и следа. Вероятно бяха незабавно офейкали, за да разпространят новината сред съседите.

Ако това нещо беше ахат, както каза Томи; Ако скалата наистина беше един огромен ахат, тогава той представляваше фантастичен музеен експонат и можеше да донесе пари. Но в такъв случай защо бе толкова лек? Каквото и да е било десет души не би трябвало да могат да го помръднат.