Читать «Златните буболечки» онлайн - страница 18

— По-добре поговорете с Доби — отвърнах аз. — Той е човекът с отговорите.

— Той твърди, че тези същества са от Марс.

— Не от Марс — намеси се другият полицай. — Само изказа предположение, че са оттам. Той каза „от звездите“.

— Доби е един стар козел, който говори странно — оплака се първият. — Голяма част от онова, което казва, е повече, отколкото човек би могъл да асимилира.

— Джейк, по-добре ще е да започнем да правим нещо с тази тълпа — предложи другият. — Не можем да ги оставим да се приближат твърде много.

— Ще се обадя по радиостанцията за помощ — каза Джейк.

Той отиде до полицейската кола и влезе вътре.

— Вие се навъртайте наоколо — ми нареди другият.

— Нямам намерение да ходя никъде — отвърнах аз.

Тълпата беше вече доста нараснала. Бяха спрели още коли. Някои от хората бяха излезли от тях, но повечето само седяха и гледаха отвътре. Вече се бяха насъбрали много деца. Прииждаха и още жени, вероятно от по-далечните квартали. В район като нашия мълвата бързо се разпространява.

Доби дойде с лека походка откъм двора. Седна до мен и започна да мачка бакенбардите си.

— Това няма смисъл — каза той, — но тогава, разбира се, нямаше да го вършат.

— Не мога да си обясня, защо очистват къщата — казах аз. — Защо трябва всичко да бъде изхвърлено навън, преди да започнат да трупат на куп метала? Тук трябва да има някаква причина.

По улицата изскърца кола и удари спирачки съвсем близо до мястото, където седяхме. От нея припряно излезе Хелън.

— Само да се обърна за минутка и нещо се случва — заяви тя.

— Причина са твоите буболечки — казах аз. — Твоите мили буболечки-чистачи на къщата. Те я обезобразяват.

— Защо тогава не ги спреш?

— Защото не зная как.

— Те са от друга планета — спокойно й обясни Доби. — Идват някъде от космоса.

— Доби Уелс, стой настрана от тази работа. Ти си причина за всичките неприятности. Хрумването да се заинтересува Били от насекоми е твое дело! Цяло лято задръства къщата с тях.

Един мъж дойде с бърза крачка при нас, клекна до мен и ме побутна по ръката. Обърнах се. Беше Бар, колекционерът на минерали.

— Марсдън — каза възбудено той, — размислих. Ще ви дам пет хиляди за тази скала. Веднага ще напиша чек за сумата.

— За коя скала? — попита Хелън. — Нашата скала отзад в градината ли имате предвид?

— Точно същата — отвърна Бар. — Трябва да я получа.

— Продай му я — рече Хелън.

— Няма да му я продам — отказах аз.

— Рандъл Марсдън — изписка тя, — не можеш да се откажеш от пет хиляди. Помисли за това, какво е такава сума…

— Мога да се откажа — заявих твърдо аз. — Скалата струва много повече. Тя не е вече само един ахат, а още и първият космически кораб, дошъл някога на Земята. За нея мога да получа всичко, каквото поискам.

Хелън ахна.

— Доби, истината ли ми казва той? — попита тя със слаб глас.

— Мисля, че по изключение, да — отвърна Доби.

— Лейди — каза полицаят, — трябва да поместите колата си, а вие граждани да преминете на отсрещния тротоар. Щом дойдат другите, ще трябва да направим кордон около мястото.

Приготвихме се да преминем отсреща.