Читать «Златните буболечки» онлайн - страница 16

И, докато стоях и гледах, почувствах гневът ми да се изпарява и на негово място да нахлува страхът. Започна да ми става студено и усетих, че настръхвам.

Тръгнах да се измъквам навън. Не смеех да се обърна и затова отстъпвах заднешком и стисках здраво крака от кресло.

Блъснах се в нещо и извиках. После се обърнах и вдигнах крака от креслото за удар.

Беше Доби. Успях навреме да се спра и да не го ударя.

— Рандъл — каза тихо той, — това са пак твоите буболечки.

Доби посочи нагоре и аз вдигнах поглед. Таванът гъмжеше от блестящи златни буболечки.

Като ги видях, малко от страха ми мина и отново започнах да изпитвам гняв. Замахнах с крака от креслото, целейки се в тавана. Бях готов да го стоваря върху буболечките, когато Доби ми сграбчи ръката.

— Не ги принуждавай да се размърдат! — извика той. — Не знаем какво може да направят.

Опитах се да си освободя ръката, но той беше увиснал на нея.

— Смятам — заяви Доби, докато се боричкаше с мен, — че положението е излязло извън границите, в които би могла да бъде овладяна от един гражданин.

Отказах се от намерението си. Беше непристойно да се опитвам да освободя ръката си от хватката на Доби, а освен това започнах също да разбирам, че тоягата е неподходящо оръжие срещу буболечките.

— Вероятно си прав — казах аз.

Видях Били да наднича през вратата.

— Махай се оттук! — му извиках аз. — Намираш се на огневата линия. Всеки момент може да изхвърлят това кресло през вратата. Почти са привършили с него.

Били се скри от погледа ми.

Излязох от кухнята и започнах да ровя в едно от чекмеджетата на бюфета, докато не открих телефонния указател. Намерих номера на полицията и го набрах.

— Сержант Ендрю на телефона — каза гласът.

— Сержант, слушайте внимателно — започнах аз. — Тук имам няколко буболечки…

— Това ли е всичко? — прекъсна ме развеселен сержантът.

— Сержант — казах аз, опитвайки се казаното от мен да прозвучи възможно най-приемливо, — зная, че звучи странно, но този вид буболечки е съвсем различен. Те трошат мебелите ми и ги изхвърлят навън.

— Вижте какво — отвърна все още с весел тон сержантът, — по-добре се върнете в леглото и се опитайте да се излекувате като поспите. В противен случай ще ви арестувам.

— Сержант — настоях аз, — говоря съвсем сериозно…

От другата страна на линията се чу тъп звук и телефонът замря.

Отново набрах номера.

— Сержант Ендрю — каза гласът.

— Току-що прекъснахте връзката! — извиках аз. — Какво искате да кажете? Аз съм сериозен гражданин, който съблюдава законите и си плаща данъците и имам право на защита и малко уважение, дори и да не мислите така. И когато ви казвам, че имам буболечки…

— Добре, добре — отвърна уморено сержантът. — Щом си го търсите. Кажете си името и адреса.

Казах му ги.

— И още нещо, господин Марсдън — рече сержантът.

— Какво има сега?

— По-добре ще е да имате тези буболечки. Ако знаете какво е добро за вас, по-добре ще е да има няколко от тях.