Читать «Златните буболечки» онлайн - страница 17

Тръшнах телефона и се обърнах.

Доби влезе стремително откъм всекидневната.

— Внимавай! Креслото лети към теб! — извика той.

Моето любимо кресло (по-скоро онова, което бе останало от него) изсвистя във въздуха, удари вратата и заседна в рамката й. После се задвижи бързо напред-назад, освободи се и падна на купчината отвън.

— Изумително — каза със затаен дъх Доби. — Наистина изумително. Но това обяснява много неща.

— Кажи ми — попитах рязко аз, — какво обяснява?

— Телекинеза — отвърна той.

— Теле…, какво?

— Е, може би само телепортация — призна свенливо Доби. — Това е способността да се преместват предмети само с помощта на мисълта.

— И мислиш, че тази телепортация потвърждава теорията ти за колективния разум?

Доби ме погледна с известно учудване.

— Точно така — потвърди той.

— Не мога да си представя защо правят всичко това — казах аз.

— Разбира се, че не можеш — отвърна Доби. — Никой не очаква от теб да можеш, нито може да си позволи да мисли, че разбира един другопланетен мотив. На пръв поглед изглежда, че събират метали може би точно това правят. Но самият факт не е достатъчен. За да се разбере техния истински мотив…

От улицата се чу сирената на приближаваща се полицейска кола.

— Това се те — казах аз, бързайки към вратата.

Колата спря и от нея слязоха двама полицаи.

— Вие ли сте Марсдън? — попита първият.

Отвърнах, че съм аз.

— Странно — намеси се вторият, — сержантът каза, че е пиян.

— Слушайте, какво става тук? — попита отново първият, взирайки се в купа отпадъци от външната страна на кухненската врата.

Два крака от кресло изсвистяха през вратата и тупнаха на земята.

— Кой изхвърля тези неща отвътре? — попита вторият полицай.

— Вътре са само буболечките — отвърнах аз. — Само буболечките и Доби. Мисля, че и той е още там.

— Да влезем и хванем този Доби, преди да е опустошил къщата.

Аз останах отвън. Нямаше смисъл да влизам. Те само щяха да зададат куп глупави въпроси, а имаше достатъчно, които можех да задам и самият аз. Нямаше нужда да слушам и измислените от друг.

Започна да се събира малка тълпа. Били беше събрал няколко от своите приятели, а съседските жени тичаха от къща на къща и пискаха като възбудени пилци. Спряли бяха няколко коли, а хората в тях гледаха глупаво.

Излязох на улицата и седнах на бордюра.

А сега, помислих си аз, всичко става само малко по-ясно. Ако Доби беше прав относно телепортацията, а фактите показваха, че беше прав, тогава скалата би могла да бъде космически кораб, който буболечките бяха използвали за пътуването си до Земята. Същата сила, която използваха за разрушаването на мебелите и за изхвърлянето им навън, биха могли да използват и за придвижване през космическото пространство. Не бе необходимо корабът им да е скала. Би могъл да бъде каквото и да е друго.

Били със своето необременено момчешко мислене вероятно бе стигнал близо до истината. Те използваха ахатова скала, защото тя им служеше и за храна.

Полицаите изскочиха, топуркайки, от къщата и спряха до мене.

— Слушайте, господине — каза единият от тях, — имате ли поне малка представа какво става?