Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 9

— Ще изпратим ли Хенри вкъщи? — попита Честър Сифърд.

Лодж кимна.

— Ще помолим един от патрулните кораби да го вземе и да го върне на Земята. Тук ще има само кратка панихида.

— А кой ще държи реч?

— По всяка вероятност Крейвън. Той беше се сближил с Хенри. Вече говорих с него. Ще каже няколко думи в негова памет.

— Хенри има ли роднини на Земята? Той не обичаше да говори много за себе си.

— Някакви племенници. А може би брат или сестра. Това е за съжаление всичко.

Тук се обади Хю Мейтлънд.

— Доколкото разбирам, няма да прекъснем Спектакъла.

— Точно така — потвърди Лодж. — Така ни съветва Кент и аз съм съгласен с него. Кент знае кое е най-доброто за нас.

— Да, това е по неговата специалност и е професионалист.

— Безусловно — каза Мейтлънд. — Обикновено психолозите се държат особено. Представят се за въплъщение на съвестта. Кент има друга система.

— Държи се като свещеник — заяви Сифърд. — Съвсем като истински свещеник, дявол да го вземе!

Отляво на Лодж седеше Елън Грей и той видя, че тя не разговаря с никого, а е вперила поглед във вазата с рози, която днес украсяваше центъра на масата. Не й е лесно, помисли си Лодж. Тя първа бе видяла мъртвия Хенри и смятайки, че е заспал, го бе разтърсила за рамото, за да го събуди.

На другия край на масата до Форестър седеше Елис Пейдж. Тази вечер тя бе необичайно бъбрива, беше малко странна жена, затворена, а в ненатрапчивата й красота имаше нещо неуловимо печално. Сега тя се бе приближила до Форестър и възбудено нещо му доказваше с тих глас, за да не слушат останалите, а Форестър търпеливо я слушаше, скривайки тревогата си под маската на спокойствието.

Разстроени са, помисли си Лодж, и при това много повече, отколкото предполагах. Разстроени, възбудени и всеки миг могат да загубят самоконтрол.

Смъртта на Хенри ги беше потресла много по-дълбоко, отколкото му се струваше.

Макар Хенри да не се отличаваше с лично обаяние, той все пак беше член на малката им група. Един от тях, помисли си Лодж. А защо не един от НАС? Но така беше от самото начало — за разлика от Форестър, чието най-голямо постижение се състоеше в това, че бе станал един от тях, Лодж трябваше да избегне близките контакти, да проявява сдържаност, да спазва при общуването с тях едва забележимата дистанция на хладното отчуждение. В тези условия това беше единственото средство да се поддържа авторитета на властта и да се предотврати възможното неподчинение, а за него това бе твърде важно.

— Хенри е бил близко до някакво откритие — каза Сифърд.

— Вече чух това от Сю.

— Умрял е в момента, в който е записвал нещо в бележника си — продължи Сифърд. — Ако изведнъж това…

— Ще разгледаме записките му — обеща Лодж. — Всички заедно. Утре или вдругиден.

Мейтлънд поклати глава.

— Никога няма да направим това откритие, Бейярд. Не използваме правилна методика и работим в неправилна посока. Необходимо ни е да погледнем на проблема по нов начин.