Читать «Театърът на сенките» онлайн

Клифърд Саймък

Театърът на сенките

1

Бейярд Лодж, ръководител на спецгрупа №3 под кодовото название „Живот“, раздразнен и намръщен, гледаше седящия до него от другата страна на масата психолог Кент Форестър.

— Играта в Спектакъла не трябва да прекъсва — говореше Форестър. — Не отговарям за последиците, ако я спрем дори за един-два дни. Та това е единственото, което ни обединява, помага ни да запазим разума си и чувството си за хумор, отвлича ни от по-сериозните проблеми.

— Знам — каза Лодж. — Но сега, като почина Хенри…

— Те ще разберат — увери го Форестър. — Ще поговоря с тях. Не се съмнявам, че ще разберат.

— Наистина — съгласи се Лодж. — Всички отлично разбираме колко е важен за нас този Спектакъл. Но трябва да се има предвид и нещо друго — Хенри е създал един от персонажите.

Форестър кимна.

— Аз също помислих за това.

— И знаете ли кой?

Форестър отрицателно поклати глава.

— А се надявах, че знаете — каза Лодж. — Та нали отдавна се опитвате да отъждествите всеки от нас с определен персонаж.

Форестър смутено се усмихна.

— Не ви обвинявам. Разбирам защо толкова се интересувате от това.

— Изясняването значително би улеснило работата ми — призна Форестър. — То би ми помогнало наистина да се ориентирам в личността на всеки член от нашата група. А представете си, че изведнъж някой персонаж започне да се държи нелогично…

— Те винаги се държат нелогично — прекъсна го Лодж.

— Именно в това е прелестта им.

— Нелогичността в поведението им е естествена и в допустимите граници и е обусловена от шутовския стил на Спектакъла. Но и от най-голямата шутовщина може да се изведе нормалното.

— И вие успяхте ли?

— Графикът не става — отвърна Форестър. — Но за това пък сега вече, общо взето, се ориентирам добре в ситуацията. Когато в позната нелогичност се появят отклонения, могат лесно да бъдат забелязани.

— А такива стават ли?

Форестър кимна.

— И от време на време много резки. Въпросът, който ни безпокои нас двамата, е как те мислено преценяват…

— Да го назовем не преценка, а емоционално отношение — каза Лодж.

Двамата помълчаха известно време. След това Форестър попита:

— Няма ли да ви затрудни да ми обясните, защо така настойчиво отнасяте това към емоционалната сфера?

— Защото отношението им към действителността се определя от емоциите — отвърна Лодж. — Това отношение, което се е зародило и съзряло под влиянието на нашия начин на живот, се е оформило в резултат от безкрайни размисли и безкрайни самоанализи. Това отношение е изключително емоционално и граничи със сляпата вяра. В него има малко разум. Ние живеем максимално изолирано. Твърде строго ни охраняват. Твърде често ни говорят за важността на работата ни. Всеки от нас непрекъснато е напрегнат. Нима можем да останем нормални хора в такива влудяващи условия?

— Освен това и тази ужасна отговорност — намеси се Форестър. — Тя им отравя съществуването.

— Отговорността не лежи върху тях. Те не са отговорни.

— Е да, ако се сведе до минимум значението на отделните индивиди и всеки от тях се подмени с целия човешки род. Впрочем вероятно е дори при тези условия въпросът да остане открит, защото задачата е неразривно свързана с проблемите на човека като представител на биологичен вид. Проблеми, които от общи могат да се превърнат в лични. Представете си само — да сътвориш…