Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 10

— А как? — повиши глас Сифърд.

— Не знам — каза Мейтлънд. — Ако знаех…

— Джентълмени — намеси се Лодж.

— Извинете — наведе глава Сифърд, — нещо не съм наред с нервите.

Лодж си спомни, че Сюзън Лоурънс, застанала до него на прозореца, докато гледаше безжизнената унила повърхност на търкалящата се в пространството скална отломка, на която те се бяха приютили, бе казала: „Не е искал да живее повече. Страхувал се е да живее.“

Какво е имала предвид? Това, че Хенри Грифис е умрял от страх? Че е умрял, защото се е страхувал да живее?

Може ли психосоматичният синдром да бъде причина за смъртта?

4

Когато се преместиха в театралната зала, напрежението на намаля, въпреки че всички, проявявайки завидна сила на волята си, на пръв поглед се държаха леко и свободно. Разговаряха за незначителни неща и се правеха, че нищо не ги тревожи, а Мейтлънд дори се опита да се пошегува, но неуместната му шега мъчително предаде Богу дух, смазана от фалшивия смях, с който реагираха останалите.

Кент греши, помисли си Лодж, чувствайки как ужасът го залива. В тази идея има смъртоносен психологически заряд. Достатъчен е незначителен тласък и ще започне верижна реакция, която може да доведе до разпадането на групата им. А ако групата се разпадне и престане да съществува като единно цяло, ще се превърне на прах целият дългогодишен труд, годините на обучение, месеците, необходими за създаването на навици за съвместна работа, като се изключи непрекъснатата, нито за миг неспираща борба за създаване на добро настроение, за да не се хванат за гушите. Ще изчезне сплотяващата ги вяра в колектива, която през тези месеци постепенно смени индивидуализма, ще бъде разрушен отлично сглобеният механизъм за спокойно сътрудничество и съгласуваност на действията, ще се обезцени значителна част от вече извършената работа, защото никои други учени, дори най-квалифицираните, няма да могат в движение да поемат щафетата на своите предшественици, дори ако имат на разположение всичките материали с резултатите от изследванията, проведени от онези, които са работили преди тях.

Една стена от помещението бе заета от изпъкнал екран, пред който минаваше тясна, яркоосветена сцена.

А зад екрана, скрити от погледите, причудливо преплели тръбите си, бяха генераторите, звуковъзпроизвеждащите устройства и компютрите — чудо на техниката, въплъщение на мисълта и волята им в зрими, движещи се образи, които сега ще изникнат на екрана и ще заживеят свой живот. Марионетки, помисли си Лодж, но марионетки, създадени от човешката мисъл и притежаващи странна, плашеща човечност, която вечно не е достигала на изрязаните от дърво фигурки.

Някога Човек е творил само с ръцете си, обработвал е късове кремък, правел е лъкове, стрели, битови предмети, по-късно е изобретил машини, станали като че ли придатък на ръцете му, и тези машини започнали да произвеждат изделия, които не могат да бъдат произведени ръчно, а сега Човек създаваше не само с ръце и с машини, но и с мисълта си, въпреки че трябваше да използва сложна апаратура, която да материализира мозъчната му дейност.