Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 7

Тя не го видя веднага, прекоси стаята, спря до него, мълчаливо се втренчи в пейзажа зад прозореца.

Най-накрая заговори:

— Не е бил болен от нищо, Бейярд. Не се намериха никакви признаци на заболяване. Бих искала да знам…

Тя млъкна и Лодж почти физически усети колко безнадеждно мрачни са мислите й.

— Доста неприятно е — произнесе тя, — когато човек умира от точно диагнозирано заболяване. Не е толкова страшно да се губят хора, след като направиш всичко възможно, за да ги спасиш. Но на Хенри не е могло да се помогне. Починал е мигновено. Бил е мъртъв още преди да се удари в масата.

— Обследвахте ли го?

Тя кимна.

— Поместих го в анализатора. Имам три ролки ленти със записи на резултатите от обследването. Ще ги разгледам… по-късно. Но мога да се закълна, че той бе напълно здрав.

Сю му стисна силно ръката с късите си дебели пръсти.

— Не е искал да живее повече — проговори тя. — Станало му е страшно. Решил е, че е близко до някакво откритие и го е обхванал смъртен страх пред онова, което е щял да открие.

— Длъжни сме да изясним всичко това, Сю.

— Но за какво — попита тя. — За да се научим да създаваме хора, способни да живеят на планети, условията на които не са подходящи за съществуването на Човека в естествения му облик? Да се научим да влагаме разум и душа на Човек в тялото на чудовище, което ще побеснее от омраза към самото себе си?…

— То няма да се мрази — възрази Лодж. — Гледната ви точка се основава на антропоморфизма. Никое живо същество не изглежда уродливо само на себе си, защото то, без да мисли, се възприема такова, каквото е. С какво можем да докажем, че Човекът е доволен от себе си повече, отколкото насекомото или жабата?

— За какво е всичко това? — не преставаше тя. — Тези планети не ни трябват. Сега имаме достатъчно планети — много повече, отколкото сме в състояние да колонизираме. Само планетите от земен тип ще ни стигнат за няколко столетия. Добре, дори да ги открием, не казвам — да ги усвоим напълно, пак едва ли ще ги заселим с хора през близките петстотин години.

— Нямаме право да рискуваме — каза Лодж. — Докато все още имаме време, сме длъжни да направим всичко, за да станем господари на положението. Подобен проблем не е възниквал, когато сме живели само на Земята, където сме се чувствали в относителна безопасност. Но обстоятелствата се измениха. Проникнахме в Космоса, полетяхме към звездите. Някъде в дълбините на Вселената има други цивилизации, други мислещи същества. Иначе не може да бъде. И някога ще се срещнем. За този случай трябва да укрепим позициите си.

— И за укрепване на нашите позиции ще основаваме колонии от хора чудовища. Разбирам, Бейярд, цялата хитрост на този план. Признавам, че ще успеем да конструираме специални тела, мускули, кости, нервни влакна и прочие, като се имат предвид специфичните условия на тези планети, където нормалното човешко същество няма да преживее и минута. Допускам, че притежаваме високоразвит интелект и прекрасно познаваме работата си, но това не е достатъчно, за да се вдъхне на такива тела живот. Животът е нещо повече от прост колоид, от комбинациите на определени елементи. Нещо съвсем друго, непостижимо, скрито от нас зад седем ключалки.