Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 8

— Но ние все пак ще опитаме — каза Лодж.

— Ще превърнете прекрасните специалисти в душевноболни — развълнувано продължи тя. — Ще убиете някои от тях — не със собствените си ръце, разбира се, а с упорството си. Ще продължавате да ги държите затворени с години, а за да изкарат по-дълго, ще ги упойвате с този Спектакъл. Но няма да разкриете тайната на сътворението на живота, защото това е извън човешките възможности.

Тя се задъха от ярост.

— Искате ли да се обзаложим? — разсмивайки се, попита той.

Тя стремително се обърна с лице към него.

— Има мигове — каза тя, — когато съжалявам, че съм положила клетва. Капка цианкалий…

Той я хвана за ръката и я заведе до масата.

— Хайде да пийнем — предложи той. — Винаги можете да ме убиете.

3

Бяха се преоблекли за вечеря.

Така беше прието. Винаги се преобличаха за вечеря.

Това, както и Спектакълът, влизаше в постепенно оформилия се ритуал, който те строго спазваха, за да не загубят разума си, да не забравят, че са цивилизовани хора, а не само безпощадни ловци на знания, опитващи се да решат проблем, който всеки един от тях с радост би предпочел да не реши.

Оставиха скалпелите и другите инструменти, покриха микроскопите, внимателно прибраха епруветките с културите, сложиха в шкафовете съдовете с физиологичните разтвори, в които се пазеха препаратите. Свалиха престилките, излязоха от лабораториите и затвориха вратите след себе си. И за няколко часа забравиха, или се постараха да забравят кои са и над какво работят.

Преоблякоха се за вечеря и се събраха в така наречената гостна, където им бяха приготвени коктейли, а след това преминаха в трапезарията, давайки си вид, че са най-обикновени човешки същества — не повече… и не по-малко.

На масата имаше прибори от фин порцелан и тънко стъкло, цветя, горяха свещи. Започнаха с лек ордьовър, след който последваха разнообразни блюда, подредени в строга последователност от специално програмирани роботи с безупречни маниери; за десерт имаше сирене, плодове и коняк, а за любителите — и по пура.

От председателското място Лодж огледа всички и в един миг срещна погледа на Сю Лоурънс и се запита дали е намръщена, защото е сърдита, или лицето й изглежда мрачно поради променливата игра на светлините и сенките.

Разговаряха като всяка вечер — пазарно светско дрънкане на безгрижни, лекомислени хора. Беше време, в което те заглушаваха в себе си чувството за вина, измиваха от душите си кървавите му следи.

Лодж забеляза, че сега те не бяха в състояние, не бе по силите им да изхвърлят от съзнанието си онова, което бе станало през деня, защото говореха за Хенри Грифис и неговата внезапна смърт, а по напрегнатите им лица бе застинало изражение на фалшиво спокойствие. Хенри беше своеобразен човек, овладян от твърде силни страсти. Никой от тях и до края не можа да го разбере. Но имаха високо мнение за него и въпреки че роботите се бяха постарали да разположат приборите така, че отсъствието му от масата да мине незабелязано, острото усещане за загубата не ги напускаше нито за миг.