Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 11

Ще дойде ден, помисли си Лодж, когато единственият съзидател ще стане човешкият мозък — без посредничеството на ръцете и машините.

Екранът замига и върху него се появи дърво, след това още едно дърво, пейка, езеро с патици, на втори план някаква статуя, а в далечината, полускрити от клоните на дърветата, се мержелееха неясните контури на високи градски здания.

Точно на тази сцена вчера вечерта те прекъснаха представлението. Персонажите на Спектакъла бяха решили да си устроят пикник в градския парк, пикник, който почти сигурно щеше да трае само няколко мига, докато някому не хрумне да го превърне в нещо друго.

Но може би днес пикникът ще си остане пикник, помисли си с надежда Лодж, и те ще завършат сцената до края, ще разиграват Спектакъла спокойно, без обикновената разпаленост, обуздавайки фантазията си. Именно днес са недопустими всякакви неочаквани промени на действието, всякакви сътресения, защото да се помогне на персонажа да се измъкне от лабиринта на нелепите ситуации, които възникват при внезапното изменение на сюжета, е необходимо значително умствено напрежение, а това в тази постановка може да доведе до тежки психически нарушения.

Така стана, че днес ще бъдат с един персонаж по-малко и много зависи от това, кой от тях ще отсъства.

Засега сцената бе празна и приличаше на внимателно изрисуван с маслени бои пейзаж в приглушени тонове, с изображението на кътче от пролетен парк.

Защо не започват? Какво чакат?

Нали се погрижиха да оформят сцената. Какво още чакат?

Някой от зрителите измисли вятър — чу се шепотът на клоните, а повърхността на езерцето се набръчка.

Лодж създаде във въображението си образа на своя персонаж и го въведе в екрана, съсредоточавайки мисълта си върху тромавата му походка, сламката, стърчаща от устата му и обраслия с къдрави кичури врат.

Някой друг трябва да започне. Няма значение кой…

Селският Хубавец се засуети и се отдръпна назад, изчезвайки от екрана. След секунда се появи отново, носейки голяма плетена кошница с капак.

— Съвсем бях забравил за кошницата — съобщи той с глуповата срамежливост на селски жител.

В тъмната зала някой се изкикоти.

Слава Богу! Изглежда, всичко върви нормално. ХАЙДЕ ИЗЛИЗАЙТЕ ДЕ, КОЙ Е ТАМ ОЩЕ!

Върху екрана се появи Бедният Философ — изключително преставителен мъж без нито една положителна черта в характера. Импозантната му външност, гордата осанка на сенатор, пъстрата му жилетка и дългите сиви къдрици бяха параван, зад който се криеше скитник, безделник и рядко срещан лъжец.

— Приятелю мой — каза той. — Скъпи мой приятелю.

— Не съм ти никакъв приятел — заяви Селският Хубавец. — Виж, ако ми върнеш тристата долара, тогава ще видим.

АМА ИЗЛИЗАЙТЕ НАЙ-ПОСЛЕ ДЕ, КОЙ Е ТАМ ОЩЕ!

Появиха се Красивата Курва и Приличният Млад Мъж, който като че ли всеки момент щеше да бъде ужасно разочарован.

Селският Хубавец клекна насред ливадата, отвори кошницата и започна да изважда от нея храна — пушен бут, дива патица, сирене, буркан с конфитюр, кутия маринована селда, термос.