Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 5

С течение на времето хората започнаха така умело да разиграват представлението, че то вървеше гладко, без сривове, въпреки че никой от зрителите автори не можеше никога да предвиди какъв обрат ще вземат събитията върху екрана в следващата секунда.

Именно това правеше играта на Спектакъл толкова завладяваща. Един или друг персонаж с някаква постъпка или реплика изведнъж насочваше действието в друга посока и на хората — създатели и ръководители на други персонажи — се налагаше в движение да измислят за тях нов текст, съответстващ на внезапното изменение на сюжета, и да променят тяхното поведение.

В известен смисъл това се превърна в състезание на интелекти — всеки участник в играта се стараеше ту да изведе собствения си персонаж на преден план, ту обратното — да го кара да се затваря в себе си, за да избегне възможните неприятности. Спектакълът стана нещо като безкрайна шахматна партия, в която срещу всеки играч има осем противника.

И никой, разбира се, не знаеше кой персонаж чий е. Опитите да се разбере кой именно от деветимата стои зад един или друг персонаж приеха формата на забавна игра, дадоха храна за шеги и остроти и всичко това бе полезно, защото целта на Спектакъла бе в отвличането на мислите на участниците в него от ежедневните грижи и работа.

Всеки ден след вечеря девет души се събираха в специално обзаведената зала, екранът оживяваше и деветте персонажа — Беззащитното сираче, Мустакатият злодей, Приличният Млад Мъж, Красивата Курва, Извънземното Чудовище и другите — започваха да изпълняват ролите си и да подават реплики.

Те бяха девет — девет човека и девет персонажа.

Сега обаче бяха останали осем души, защото Хенри Грифис беше рухнал мъртъв на лабораторната си маса, стискайки в ръцете си бележник.

И в Спектакъла съответно трябваше да станат с един персонаж по-малко, персонаж, намиращ се в пълна зависимост от мисленето на човека, който вече не бе сред живите.

Интересно, помисли си Лодж, кое от действащите лица ще изчезне? Ясно е, че няма да бъде Беззащитното Сираче — образ, който изобщо не се връзваше с личността на Хенри. По-вероятно е да се окаже Приличният Млад Мъж или Бедният философ, или Селският Франт.

"Минутка — сам се прекъсна Лодж. — Какво общо има тук Селският Франт? Та нали Селският Франт съм аз?

"Той седеше до масата, лениво размишлявайки върху това, кой на какъв персонаж съответства. Твърде възможно е Красивата Курва да е измислена от Сю Лоурънс — трудно можеш да си представиш по-противоположни натури от тази Курва и стегнатата, делова Сю. Спомни си как, подозирайки това, веднъж пусна по адрес на Сю остра шега, след което тя няколко дни се държа с него твърде хладно.