Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 4

Така се появи на бял свят играта на Спектакъл.

Отдавна, преди много години, в селските къщурки на Европа и фермерските бараки на първите заселници в Северна Америка главата на семейството вечерно време устройвал за децата театър на сенките. Той поставял на масата лампа или свещ, сядал между масата и стената и като движел ръцете си във въздуха и въртял пръстите си, върху стената се появявали сенките на зайци, слонове, коне, хора… Часове наред, а понякога и повече на стената имало представление — един след друг се появявали зайци, пасящи трева, слонове, размахващи хоботи и уши, виели вълци и така нататък. Децата седели със затаен дъх, очаровани от това приказно зрелище.

По-късно, когато се появили киното и телевизията, комиксите и евтините пластмасови играчки, които можели да се купят навсякъде, сенките загубили очарованието си и вече никой не ги показвал. Но сега не става дума за това.

Ако се вземе принципът на театъра на сенките и към него се приложат знанията, натрупани от Човека през изтеклите хилядолетия, ще се получи играта на Спектакъл.

Не е известно дали е знаел за театъра на сенките отдавна забравеният гений, на когото за пръв път му хрумнала идеята за тази игра, но в основата й е залегнал същият принцип. Изменил се е само начинът за проектиране на изображенията — човешкият мозък заменил ръцете.

И плоските черно-бели зайци и слонове отстъпили място на множество други цветни и обемни същества и предмети, разнообразието на които изцяло зависело от богатството на човешкото въображение — много по-лесно е да се създаде нещо в мислите, отколкото с ръцете.

Екран с клетки на паметта, безкрайни редици от тръби на звуковъзпроизвеждащите устройства, селектори на цветове, антени на приемници за телепатеми и огромно количество други уреди бяха триумф на електронната техника, но те играеха пасивна роля, защото представлението се съставяше от мислени образи, възникващи в мозъците на събралите се пред екрана зрители. Те сами измисляха персонажите, сами мислено управляваха действията им, сами съчиняваха за тях реплики. Зрителите и само зрителите със своите целенасочени мисли заедно оформяха всяка сцена, създавайки в ума си декорите, реквизита и прочие.

В началото Спектакълът беше объркан и безсистемен, все още неоформилите се уродливи персонажи безсмислено се суетяха върху екрана, действаха несинхронно поради неопитността на зрителите, бяха безлични и приличаха на карикатури. В началото декорите, кулисите и реквизитът бяха като бълнувания на разсеяното и скучаещо мислене на зрителите. Понякога на небето едновременно светеха три Луни, при това в различни фази. Случваше се върху едната половина на екрана да вали сняг, а на другата под палещите слънчеви лъчи да зеленеят палми.

Но с течение на времето представлението се усъвършенстваше, персонажите придобиваха представителен вид, увеличиха се до нормалните размери, като при това запазиха всичките си крайници, придобиха индивидуалност — от примитивните карикатури постепенно израснаха сложни живи образи. И ако в началото декорите и реквизитът бяха плод на отчаяните опити на девет разделени мозъка, то сега зрителите се научиха да мислят съгласувано и оформяйки Спектакъла, със съвместни усилия да постигат единство в стила на постановката.