Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 3

Но на това има отговор, и то логически обоснован, но те не виждат тази логика или просто не желаят да се вслушат в гласа на разума. Способен ли е човек да извърши нещо, отнасящо се към категорията на божественото? Така че, ако в сътворението на живота участва някаква висша сила, човек, колкото и да се старае, няма да успее да създаде живот в лабораториите си, не ще може да организира серийно производство на живи същества. Ако Човек, използвайки всичките си знания, може с известните му химически съединения да създаде жива материя, ако той благодарение на високото ниво на науката и техниката сътвори жива клетка — това ще докаже, че възникването на живота не се нуждае от намеса свише. И ако получим това доказателство, ако узнаем, че в акта на сътворяване на живота няма нищо свръхестествено, нима това доказателство няма да свали от него ореола на светостта?

— Те търсят предлог, за да се избавят от тази работа — каза Форестър, опитвайки се да успокои Лодж. — Може би някои от тях вярват в това, но останалите просто се плашат от отговорността — имам предвид моралната отговорност. Те започват да разбират какво означава до края на живота си да живееш под нейното бреме. Почти същото е станало преди хиляда години, когато хората открили атомната енергия и за първи път разделили атома. Те загубили съня си. Нощно време се събуждали с викове на ужас. Разбрали значението на своето откритие, разбрали, че са пуснали на свобода страшна сила. И ние също си даваме сметка до какви резултати може да ни доведе нашата работа.

Лодж се върна към масата и седна.

— Оставете ме да помисля, Кент — каза той. — Може да сте прав. Все още много неща не разбирам.

— Довиждане — каза Форстър.

2

Излизайки, той внимателно затвори вратата зад себе си. Спектакълът представляваше разтеглен до безкрайност фарс, в който поразителната нелепост и ситуационният комизъм надхвърляха всякакви мислими граници. В тази фантасмагория имаше нещо от „Магьосникът от Оз“, някакъв нечовешки, чуждестранен порив — една сцена сменяше друга и краят на представлението не се виждаше.

Ако заселят малка група хора на някой астероид, който денонощно се охранява от космически патрул, ако предоставят на всеки от тях по една лаборатория и им обяснят какъв проблем точно трябва да решават, ако ги заставят ден след ден да се мъчат над неговото решение, то на всяка цена трябва да се вземат мерки тези хора да не загубят разсъдъка си.

За това могат да се използват книги, музика, филми, разнообразни игри, танци по вечерно време — с една дума, целият стар арсенал от развлечения, които в продължение на хилядолетия са давали на човечеството възможност да забрави мъките и грижите.

Но настъпва момент, когато силата на въздействие на тези развлечения върху човешката психика намалява, когато те вече не са достатъчни.

Тогава започва да се търси нещо принципно ново, с което не сме свикнали — игра, в която биха могли да взимат участие всички членове на такава една изолирана група и която толкова да ги увлече, че те за известно време да избягат от действителността, забравяйки кои са и за какво работят.