Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 2

— Нищо ново няма да ми кажете — нетърпеливо го прекъсна Лодж. — Това съм го чувал многократно. „Представете си само — да сътвориш човешко същество в друг, нечовешки облик!“

— И то именно човешко същество — подчерта Форестър. — Това е същественото, Бейярд. Не че изкуствено ще създадем живи същества, а че тези живи същества ще бъдат хора в облика на чудовища. Такива ни преследват в кошмарите и посред нощ се събуждаш с вик на ужас. Чудовището само по себе си не е страшно, ако то е само чудовище. За няколко столетия космическа ера вече свикнахме с необикновените форми на живот.

Лодж го спря с жест.

— Да се върнем към Спектакъла.

— Той ни е необходим — твърдо заяви Форестър.

— Ще бъде с един персонаж по-малко — напомни Лодж. — Сам знаете с какво ни заплашва това. Отсъствието на един от персонажите може да наруши хармонията, ритъма на Спектакъла; да доведе до объркване и неяснота. По-добре да останем без Спектакъла, отколкото да допуснем пълния му провал. Защо да не прекъснем за няколко дни, а после да започнем отначало, всички отново? Да поставим нов Спектакъл с нови персонажи, а?

— Това е изключено — възрази Форестър. — Защото всеки един от нас като че ли се е сраснал със своя персонаж и всички персонажи са станали органична част от своите създатели. Ние живеем двойствен живот, Бейярд. Личностите ни са раздвоени. Така трябва, защото иначе ще загинем. Така трябва, защото никой от нас няма сили да бъде само самия себе си.

— Искате да кажете, че играта в Спектакъла ни предпазва от безумие?

— Нещо такова. Но вие прекалено сгъстявате боите. При обикновени обстоятелства несъмнено бихме могли да минем и без Спектакъла. Но при нас обстоятелствата са особени. Всеки се терзае от невероятно хипертрофирано чувство за вина. Спектакълът ни дава емоционален изход. Той служи като тема за разговори. Ако го нямаше, щяхме да посвещаваме вечерите си на чистене на кървавите петна на вината. Освен това Спектакълът внася в живота ни известно веселие — това е нашата дневна доза хумор, радост, искреност, смях.

Лодж стана и започна да мери стаята с крачки.

— Нарекох тяхното отношение към действителността емоционално — каза той — и държа на определението си. Това е глупаво, извратено отношение, което има чисто емоционален характер. Те нямат никакво основание да имат комплекс за вина. И въпреки всичко го насаждат в себе си, като че ли само по този начин се чувстват хора, като че ли това е единственото, което ги свързва с външния свят, сближава ги с останалата част от човечеството. Идват при мен, споделят преживяванията си, сякаш имам властта нещо да променя. Като че ли съм всесилен и мога, вдигайки ръце, да им кажа: „Какво пък, щом е така, да приключим работата.“ Като че ли самият аз нямам никакви служебни задължения. Те казват, че посягаме в областта на свещеното, че сътворението на живота е невъзможно без никаква божествена намеса, че човек, който се опитва да извърши този подвиг на сътворяване, е безбожник и богохулник.