Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 19

— Но вие сам казахте…

— Говорех за това, че ако допуснем тази възможност, тук се е създала такава ситуация, при която духът, напуснал тялото си, би имал повод и даже бих казал, право да посети мястото, където го е настигнала смъртта.

— Седнете, Крейвън! — заповяда Лодж.

Крейвън нерешително се позабави и седна, злобно мърморейки си нещо под носа.

— Ако намерите някакъв смисъл в по-нататъшното обсъждане на този въпрос — каза Лодж, — настойчиво ви моля да оставите на мира мистиката.

— Струва ми се, че няма нищо за обсъждане — каза Мейтлънд. — Като учени, посветили се на търсенето на първопричините при възникването на живота, трябва да сме наясно, че смъртта е абсолютният край на всички жизнени явления.

— Много добре знаете, че това трябва и да се докаже — възрази Сифърд.

Намеси се Форестър.

— Хайде да оставим тази тема — решително каза той. — Можем да се върнем към нея по-късно. А сега да поговорим за друго. — И бързо добави: — Трябва да изясним още нещо. Кажете, някой от вас да знае кой беше персонажът на Хенри?

Мълчание.

— Става дума не за отъждествяване на всеки от участниците в Спектакъла с определен персонаж — поясни Форестър. — Но методът на изключването…

— Добре — прекъсна го Сифърд, — раздайте още веднъж листовете си.

Форестър извади от джоба си останалата част от хартията и отново я разкъса на малки парчета.

— По дяволите тези ваши подправени хартийки! — избухна Крейвън. — На такава въдица не се хващам.

Форестър вдигна поглед от листовете към Крейвън.

— Въдица?

— Точно така — с предизвикателен тон отговори Крейвън. — Ако говорим откровено, вие през цялото време май че се опитвате да разберете кой персонаж на кого е.

— Не отричам това — заяви Форестър. — Но не бих изпълнил дълга си, ако не се опитвах да установя кой от вас стои зад един или друг персонаж.

— Учудва ме колко внимателно крием това — заговори Лодж. — В нормална обстановка подобно явление би било без значение, но тук живеем и работим в много сложни условия. Струва ми се, че ако всеки престане да прави от това тайна, всички ще заживеем много по-лесно. Що се отнася до мен, с удоволствие ще назова персонажа си. Готов съм да бъда пръв — само дайте команда. — Той млъкна и предизвикателно изгледа останалите.

Команда не последва.

Всички го гледаха втренчено и лицата им бяха безстрастни — не изразяваха нито злоба, нито страх, изобщо нищо.

Лодж сви рамене, сваляйки от тях бремето на неуспеха.

— Добре, да оставим това — каза той, обръщайки се към Крейвън. — За какво говорехте?

— Исках да кажа, че ако напиша името на персонажа си на листчето, е все едно да стана и да го кажа на глас. Форестър ни познава почерците. Лесно ще разпознае автора на всяка бележка.

— Изобщо не съм мислил за това — защити се Форестър. — Честна дума. Но по принцип Крейвън е прав.

— Какво предлагате? — попита Лодж.

— Щом споменахте за това, значи трябва да се има предвид и тази възможност — невъзмутимо произнесе той.

— Долу в лабораторията имам набор от печати — уморено каза Форестър. — За да бележа образците на препаратите. Сред тях все ще се намери някой с кръстче.