Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 20

— Така става ли? — попита Лодж.

Крейвън кимна.

Лодж бавно стана от стола.

— Ще отида за печата — каза той. — А в мое отсъствие можете да подготвите списъците.

Като деца са, помисли си той. Истински деца — всичките до един. Недоверчиви, егоистични, наплашени до смърт, точно като подгонени животни. Вкарани в онзи ъгъл, където стената на страха се съединява със стената на комплекса за вина, попаднали в капана на съмненията и неувереността в самите себе си.

Спусна се по металните стъпала в помещението, определено за лаборатория, и докато вървеше, почукването на токовете му отекваше като ехо в невидимите ъгли, където се бяха притаили страхът и угризенията на съвестта.

Ако не беше внезапната смърт на Хенри, всичко щеше да се размине. И как и да е все пак щяхме да довършим работата си. Но той знаеше, че шансовете за това са твърде малки. Ако Хенри не беше умрял, някой друг щеше да даде повод за взрив. Всички бяха узрели за това, дори презрели. От няколко седмици и най-незначителното събитие всеки миг можеше да подпали фитила.

Намери печата и тампона и с тежки стъпки се заизкачва по стълбата.

На масата лежаха списъците на персонажите. Някой бе донесъл кутия за обувки и изрязал в капака й пролука, превръщайки я в подобие на урна за гласуване.

— Всичките ще седнем в този край на стаята — каза Форестър. — А след това по ред ще ставаме и ще гласуваме.

И въпреки че при думата „гласуване“ всички се спогледаха с недоумение, Форестър се направи, че не е забелязал това.

Лодж постави печата и тампона на масата, прекоси стаята и си седна на стола.

— Кой ще започне? — попита Форестър.

Никой не помръдна.

Дори това ги плаши, помисли си Лодж.

Пръв се изправи Мейтлънд.

В гробно мълчание, един по един, те отиваха до масата, поставяха на списъците знак, сгъваха листа и го пускаха в кутията. Докато гласуващият не се върнеше, следващият не мърдаше от мястото си.

Когато свършиха, Форестър отиде до масата, взе кутията и я разклати, за да разбърка листовете.

— Трябват ми двама за контрол — каза Форестър.

Той огледа присъстващите.

— Крейвън — повика го той. — Сю.

Двамата станаха и отидоха до масата.

Форестър отвори кутията, извади един лист, разтвори го, прочете го и го подаде на доктор Лоурънс, а тя го връчи на Крейвън.

— Беззащитното Сираче.

— Селският Хубавец.

— Извънземното Чудовище.

— Красивата Курва.

— Прелестната Девойка.

„Тук нещо не е в ред — помисли си Лодж. — Само този персонаж може да принадлежи на Хенри. Нали Прелестната Девойка се появи на екрана последна! Тя бе деветата!“

Форестър продължи да разгъва листовете и да произнася на глас имената на отбелязаните с кръстчета персонажи.

— Представителят на Извънземното Дружество на Цивилизациите.

— Приличният Млад Мъж.

Оставаха неназовани още два персонажа. Само два. Бедният Философ и Мустакатият Злодей.

Ще се опитам да отгатна, помисли си Лодж. Ще се обзаложа със самия себе си — кой от тях е персонажът на Хенри. Това е Мустакатият Злодей.

Форестър разтвори последното листче и прочете:

— Мустакатият Злодей.

Все пак спечелих облога, мярна се в съзнанието на Лодж. Чу как останалите със свистене си поеха дъх, с ужас осъзнавайки какво означаваше резултатът от това „гласуване“.