Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 21

Персонажът на Хенри се оказа главното действащо лице във вчерашното представление, най-дейното и най-енергичното — Философът.

Записките в бележника на Хенри бяха пределно лаконични, а почеркът — неясен. Символите и уравненията поразяваха с ясното им изписване, но буквите имаха някакъв своеобразен, дързък наклон. Лаконичността на фразата граничеше с грубост, въпреки че трудно можеше да си представи човек кого би искал да оскърби — освен самия себе си.

Мейтлънд затвори бележника, побутна го и той се плъзна в средата на масата.

— Е, сега вече знаем — каза той.

Седяха с бледи, изкривени от страх лица, като че ли разстроеният и потиснат Мейтлънд беше същият онзи призрак, за когото вчера намекна Крейвън.

— На мен ми стига! — избухна Сифърд. — Не искам повече…

— Какво имате предвид? — поинтересува се Лодж.

Сифърд не отговори. Седеше, сложил ръце пред себе си върху масата. Ту силно стискаше юмруци, ту така изправяше пръсти, като че ли с усилието на волята си искаше да ги сгъне в противоестествената посока и да ги притисне към горната част на китката.

— Хенри е бил душевноболен — рязко каза Сюзън Лоурънс. — Само душевноболен човек може да има такива кошмарни идеи.

— От вас като лекар едва ли може да се очаква друга реакция — забеляза Мейтлънд.

— Работя в името на живота — заяви Сюзън Лоурънс. — Уважавам живота и докато организмът е жив, до последния миг с всички средства ще го пазя и поддържам. Изпитвам дълбоко състрадание към всичко живо.

— А нима ние се отнасяме към това по друг начин?

— Искам само да кажа, че за да разбереш наистина какво чудо е животът, е необходимо напълно да му посветиш себе си и с цялото си същество да се проникнеш от неговото могъщество, величие и красота.

— Но, Сюзън…

— И знам… — бързо продължи тя, без да му позволява да й възрази, — твърдо знам, че животът не е разпадане и разлагане на материята, не е нейното остаряване, не е болестта. Да признаеш живота за проява на крайното изтощаване на материята, за последния стадий в деградацията на мъртвата природа, е равносилно на твърдението, че норма за съществуването на Вселената е застоят, отсъствието на еволюция, разумен живот и цел.

— Тук възниква семантично объркване — забеляза Форестър. — Ние, живите същества, използваме определени термини, влагаме в тях свой специфичен смисъл и не можем да ги съпоставяме с термини, които имат общ смисъл за цялата Вселена, дори да ги познавахме.

— А тях естествено не знаем — каза Елън Грей. — Може би в разбиранията ви да има зрънце истина, особено ако изводите, до които е стигнал Хенри, съответстват действително на положението на нещата.

— Внимателно ще изучим записките на Хенри — мрачно каза Лодж. — Крачка по крачка ще проследим целия ход на мисълта му. Аз лично смятам идеята му за погрешна, но не можем веднага да я отхвърлим — кой знае, а ако изведнъж се окаже прав?

— Искате да кажете, че дори той да се окаже прав, работата ни няма да спре?! — избухна Сифърд. — Че за достигането на поставената пред нас цел смятате да използвате дори такова унижаващо Човека откритие?