Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 17

— Главата ми не работи повече — каза той. — Ще поговорим утре. Утрото е по-мъдро от вечерта.

— Добре — съгласи се Форестър.

— Искате ли да пийнете нещо?

Форестър отрицателно поклати глава.

На него също не му се разговаря повече, помисли си Лодж. Гледа да си тръгне по-скоро.

Като ранено животно. Ние всички сме като ранени животни, изпълзяваме от дупките си, за да не останем сами. Повдига ни се един от друг, втръснало ни е постоянно да се виждаме на масата и да срещаме по коридорите едни и същи лица, да гледаме едни и съши уста, повтарящи едни и същи безсмислени фрази, така че сега сблъскаш ли се с притежателя на някоя определена уста, вече предварително знаеш какво ще ти каже.

— Лека нощ, Бейярд.

— Лека нощ, Кент. Приятен сън.

— Ще се видим утре.

— Разбира се.

Вратата тихо се затвори.

ЛЕКА НОЩ. ПРИЯТЕН СЪН.

АКО ВИ УХАПЕ ДЪРВЕНИЦА — СМАЧКАЙТЕ Я.

6

След закуска всички се събраха в гостната и Лодж, местейки поглед от едно лице на друго, разбра, че под външното им спокойствие се крие неописуем ужас, почувства как с безмълвен вик излизат душите им, облечени в непроницаемата броня на самообладанието и желязната дисциплина.

Кент Форестър, без да бърза, запали старателно със запалката цигара и заговори с небрежен делничен тон, като че ли между другото, но Лодж, който го наблюдаваше, отлично съзнаваше какво му струва на Кент това самообладание.

— Не трябва да допуснем тази история да ни разяде отвътре — произнесе Форестър. — Трябва да си изкажем болките, да споделим преживяванията си…

— С други думи, да намерим разумно обяснение на това, което се случи? — попита Сифърд.

— Казах „да си изкажем“. Това е такъв случай, в който самоизмамата е изключена.

— Вчера върху екрана имаше девет персонажа — произнесе Крейвън.

— И кит — добави Форестър.

— Не знам. Ако това е направил някой от нас, нека той или тя да си признаят честно. Всички ние сме способни да разберем и оценим една шега.

— Ако е шега, е отвратителна шега — отбеляза Крейвън.

— Това вече е друг въпрос — каза Форестър.

— Ако разбера, че това е просто мистификация, камък ще падне от сърцето ми — проговори Мейтлънд.

— Точно така — подхвана Форестър. — Именно това исках да изясня.

— Някой има ли да каже нещо? — попита след малко той.

Нито един от присъстващите не пророни дума. Мълчанието ставаше неприятно.

— Никой не си признава, Кент — каза Лодж.

— Да предположим, че този нещастен шегаджия иска да запази инкогнито — каза Форестър. — Желание напълно разбираемо при такива обстоятелства. Тогава може би си струва да се раздаде на всеки по лист хартия.

— Раздайте — измърмори Сифърд.

Форестър извади от джоба си сгънат лист хартия, внимателно го разкъса на еднакви парчета и ги раздаде на присъстващите.

— Ако вчерашното произшествие е станало по вина на някой от вас, в името на всичко свято, кажете ни — помоли Лодж.