Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 18

Листовете се върнаха при Форестър. На някои беше написано „не“, на други — „какви ти шеги“, а на един — „нямам нищо общо“.

Форестър събра листовете в пачка.

— Какво пък, оказва се, че идеята не върши работа — каза той. — Впрочем трябва да призная, че не възлагах особени надежди на нея.

Крейвън тромаво се надигна от стола.

— На всички нас не ни дава покой една мисъл — каза той. — Тогава защо да не я кажем на глас?

Млъкна и предизвикателно загледа останалите, сякаш даде да се разбере, че няма да могат да го спрат.

— Хенри тук не го обичаха — каза той. — Не смейте да отричате. Беше суров, труден човек. Труден във всяко отношение, а такива не се ползват с благоразположението на околните. Сближих се с него повече от който и да било друг член на групата. И с удоволствие се съгласих да кажа няколко думи в негова памет на днешната панихида, защото въпреки трудния си характер, Хенри бе достоен за уважение. Притежаваше такава твърда воля и упорство, каквито рядко ще срещнеш дори при подобни личности. Но душата му беше неспокойна, измъчваха го съмнения, за които никой от нас не се досещаше. Понякога в кратките ни разговори той се изпускаше и разговаряше с мен откровено — действително откровено, както никога не е разговарял с нито един от вас.

Хенри стоеше на прага на някакво откритие. Беше го обхванал панически страх. И умря.

А беше съвършено здрав.

Крейвън изгледа Сю Лоурънс.

— Може би бъркам, Сюзън? — попита той. — Кажете, беше ли болен от нещо?

— Не, беше здрав — отговори доктор Сюзън Лоурънс. — Не трябваше да умре.

Крейвън се обърна към Лодж.

— Наскоро е разговарял с вас, нали?

— Преди два дни — каза Лодж. — Изглеждаше както винаги.

— За какво е говорил с вас?

— Е, собствено за нищо особено. За работи от второстепенна важност.

— За работи от второстепенна важност ли? — язвително попита Крейвън.

— Е, добре. Ако искате да знаете, мога да уточня. Каза, че не иска да продължава изследванията си. Нарече работата ни дяволско привидение. Именно така се изрази: „Дяволско привидение“ — Лодж огледа седящите в стаята хора.

— И го убедихте да продължи работата?

— Обсъдихме гледната му точка.

— Вие сте го убили!

— Възможно е — каза Лодж. — Възможно е аз да убивам всеки един от вас. Или всеки от нас убива себе си. Откъде да знам? — Той се обърна към доктор Лоурънс: — Сю, може ли човек да умре от психосоматично заболяване, предизвикано от страх?

— Според теорията, не — отговори Сюзън Лоурънс. — Но ако имаме предвид практиката, страхувам се, че ще ми се наложи да отговоря положително.

— Попаднал е в капан — заяви Крейвън.

— Заедно с цялото човечество — рязко го прекъсна Лодж.

— Ако не можете да се стърпите да не размахвате пръст, направете го към всеки един от нас. Към цялото човешко общество.

— Според мен това няма отношение към обекта на вниманието ни — намеси се Форестър.

— Напротив — възрази Крейвън. — И ще обясня защо. От всички хора аз последен бих повярвал в съществуването на привидения…

Елис Пейдж скочи на крака.

— Млъкнете! — извика тя. — Млъкнете! Млъкнете!

— Успокойте се, мис Пейдж — помоли я Крейвън.