Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 16

— Господи! — въздъхна Форестър. — А Бедният Философ побърза да обяви, че накрая всички са заедно. При това с явно издевателство! Като че ли искаше да ни се подиграе!

— Смятате, че това е работа на онзи, който стои зад Философа? Ако е така, тогава той е предполагаемият шегаджия. И той е въвел в екрана деветия член на трупата — Прелестната Девойка. Но ако на екрана се съберат осем действащи лица, ще стане ясно, че онова, което отсъства — деветото, е именно персонажът на Хенри.

— Или това наистина е нечий номер — каза Форестър, — или по неизвестна на нас причина персонажите в някаква степен чувстват и мислят самостоятелно, като частично са оживели.

Лодж се намръщи.

— Тази версия не е за мен, Кент. Персонажите са образи, които създаваме във въображението си, проверяваме доколко съответстват на предназначението си, преценяваме и ако не ни допадат, ги изхвърляме от съзнанието си завинаги. Те напълно зависят от нас. Техните личности са неотделими от нашите. Не са нищо друго освен плод на фантазията ни.

— Не ме разбрахте съвсем правилно — възрази Форестър. — Имах предвид машината. Тя подбира нашите мисли и от тази суровина създава зрими образи. Трансформира играта на въображение в псевдореалност…

— А паметта?

— Мисля, че такава машина спокойно може да притежава памет — каза Форестър. — Бога ми, че тя е съставена от предостатъчно количество разнообразна и прецизна апаратура, та да бъде почти универсална. Нейната роля в създаването на Спектакъла е по-значителна от нашата — голямата работа върши тя, а не ние. В края на краищата ние сме все такива простосмъртни, каквито сме били винаги. Само интелектът ни е по-висок в сравнение с прадедите ни. Строим за себе си механични придатъци, които разширяват възможностите ни. Нещо като тази машина.

— Не знам какво да ви кажа на това — произнесе Лодж. — Наистина не знам. Уморих се от тези преливания от пусто в празно. От безкрайните разсъждения и прогнози.

Но си помисли, че всъщност има какво да каже. Знаеше, че машината може да действа самостоятелно — тя накара Хубавеца да запрати гъската по Философа. Впрочем това беше чисто автоматична реакция и нищо не значеше.

Или се лъже?

— Машината е могла да възпроизведе на екрана персонажа на Хенри — убедено заяви Форестър. — Могла е да застави Философа да се гаври с нас.

— Но с каква цел? — попита Лодж, който вече знаеше предварително защо машината, ако се приемеше, че притежава самостоятелност, бе постъпила именно така и по тялото му пробягаха мравки.

— За да можем да разберем — отговори Форестър, — че тя също чувства и мисли.

— Никога не би се решила на това — възрази Лодж. — Ако в нея се е появило такова качество, тя щеше да го държи в тайна. В това е единствената й защита. Та нали можем да я унищожим. И по всяка вероятност точно това щяхме да направим, ако разберехме, че е оживяла. Щяхме да я демонтираме, да я разглобим на съставните и части, да я разрушим.

Двамата млъкнаха и в настъпилата тишина Лодж почувства, че всичко около него е пронизано от ужас, но необикновен ужас. В него се бяха слели обърканите мисли и чувства, внезапната смърт на един от тях, излишният персонаж от екрана, животът под постоянен контрол, безизходната самота…