Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 15

Лодж кимна в знак на съгласие.

— Ловя се за сламката. Прехвърлих всички възможни варианти. Знам, че Хенри е умрял. Знам, че мъртвите не оживяват. И въпреки всичко трябва да се съгласите, че е съвсем естествено, ако при такива обстоятелства в главата ми се разхождат най-невероятни мисли. Трудно ни е напълно да се избавим от суеверията — много са жизнени.

— Ако сега оставим ситуацията без контрол, взривът е неминуем — каза Форестър. — В момента, когато това стана, те вече се намираха в състояние на крайно нервно напрежение — тук са и съмненията в целесъобразността и възможността за решаване на проблема, над който отдавна и безуспешно се блъскат, и различните конфликти и неуредици, неизбежни в случая, когато девет души в продължение на дълги месеци живеят и работят рамо до рамо, плюс неврозата от типа на клаустрофобията. И всичко това ден след ден нарастваше и се изостряше. Наблюдавах този разрушителен процес със затаен дъх.

— Да предположим, че сред тях се е намерил някой шегаджия, който е подменил Хенри — каза Лодж. — Какво ще кажете за това? Изведнъж някой от тях започва да управлява не само своя персонаж, но и персонажа на Хенри, а?

— Човек не може да управлява повече от един персонаж — възрази Форестър.

— Но кой все пак пусна кита в езерото?

— Правилно. Обаче този кит бързо изчезна. Подскочи няколко пъти и изчезна. На този, който го е създал, не са му достигнали сили да го поддържа повече на екрана.

— Декорацията и реквизита измисляме заедно. Защо някой от нас да не може незабелязано от другите да отклони от оформлението на Спектакъла всичките си мисли за два персонажа?

Върху лицето на Форестър се изрази съмнение.

— Разбира се, по принцип това е възможно. Но тогава вторият персонаж почти сигурно ще бъде дефектен. А вие забелязахте ли дори най-малка странност в някой от персонажите?

— За странностите не знам — отговори Лодж, — но Извънземното Чудовище се криеше…

— Това не е персонажът на Хенри.

— Откъде сте толкова сигурен?

— Хенри не беше човек, който ще направи свой персонаж Извънземното Чудовище.

— Добре, да допуснем. Тогава кой бе неговият персонаж?

Форестър раздразнено плесна с длан по ръчката на креслото.

— Вече ви казах, Бейярд, че не знам кой от тях стои зад едно или друго действащо лице от Спектакъла. Опитах се да подбера за всеки подходящ персонаж, но нищо не се получи.

— Ако знаехме, много по-лесно бихме решили тази загадка, най-вече…

— Най-вече, ако знаехме кой от персонажите принадлежи на Хенри — довърши Форестър.

Той стана от креслото и закрачи из кабинета.

— Предложението ви за някакъв шегаджия, който уж извел върху екрана персонажа на Хенри, има едно слабо място — каза той. — Помислете сам, откъде този митичен шегаджия ще знае какъв персонаж трябва да създаде.

— Прелестната Девойка! — извика Лодж.

— Какво?

— Прелестната Девойка. Тя се появи на екрана последна. Не си ли спомняте? Мустакатият Злодей попита къде е тя, Селският Хубавец отвърна, че я е видял в кръчмата…