Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 14

— Винаги ги нося със себе си — с хищна усмивка съобщи той. — За всеки случай.

Трябва по някакъв начин да намалим напрежението, помисли си Лодж. Трябва да се намали агресивността им. Не трябва да се допуска някой да се разпали още повече.

И вложи в устата на Хубавеца следната реплика:

— Виж к’во ще ти кажа. Не ги обичам тия работи с огнестрелните оръжия. Без да искаш, може да гръмнеш някого.

— Дуелът няма да ти се размине — заяви кръвожадният Злодей, държейки двата пистолета в едната ръка, а с другата си гладеше мустаците.

— Правото на избор на оръжия принадлежи на Хубавеца — намеси се Приличният Млад мъж. — Като лице, на което е било нанесено оскърбление…

Красивата Курва престана да ръкопляска.

— Не се бъркай където не ти е работата — изкрещя тя. — Нещастен умник, мамино синче. Та ти просто не искаш те да се бият.

Злодеят се поклони.

— Правото на нзбор на оръжието принадлежи на Хубавеца — обяви той.

— Това е направо смехория! — изчурулика Председателят на Извънземното Дружество на Цивилизациите. — Колко са забавни хората!

Иззад дървото надзърна Извънземното Чудовище.

— Остави ги на мира — изрева то с противния си акцент.

— Ако искат да се бият, нека се бият. — И като налапа опашката си, се превърна в колело и се затъркаля. С луда скорост обиколи езерото, като не преставаше да мърмори:

— Нека се бият, нека се бият, нека се бият… — И отново бързо се скри зад дървото.

— А аз смятах, че това е пикник — жално рече Беззащитното Сираче.

Всички така смятахме, помисли си Лодж.

Въпреки че още преди началото на представлението можеше да заложи главата си, че пикникът няма да продължи дълго.

— Бъдете добър да изберете оръжието — с пресилена любезност се обърна Злодеят към Хубавеца. — Пистолети, ножове, мечове, бойни брадви…

Трябва нещо смешно, помисли си Лодж. Трябва да се предложи нещо смешно и несериозно.

И застави Франта да произнесе:

— Вили. От разстояние три крачки.

На екрана, тананикайки си гуляйджийска песничка, долетя Прелестната Девойка. Съдейки по възбудения й вид, тя вече бе успяла прилично да се зареди.

Но като вижда Философа, по чиято жилетка течеше гъша мазнина, Злодея, стиснал във всяка ръка по един пистолет, и Красивата Курва, подрънкваща с брилянтената огърлица, тя се спря като закована и попита:

— Какво става тук?

Бедният Философ най-после се раздели със стойката „мирно“ и със самодоволна усмивка удовлетворено потри ръце.

— Каква приятна задушевна обстановка! — радостно възкликна той, излъчвайки братска любов към околните. — Най-после деветимата се събрахме…

Седящата в зрителната зала Елис Пейдж скочи от мястото си, хвана се с ръце за главата, стисна с длани слепоочията си и затваряйки очи, истерично запищя…

5

На екрана имаше не осем персонажа, а девет. Персонажът на Хенри Грифис участваше в представлението наравно с останалите.

— Побъркали сте се, Бейярд — каза Форестър. — Ако човек умре, значи е мъртъв. Не се наемам да преценявам дали след смъртта напълно се прекратява съществуването му, но ако е умрял, човек все пак продължава да съществува, вече на друго ниво, в друга плоскост, в друго състояние, в друго измерение. Нека теолозите или спиритистите използват каквато си искат терминология, отговорът на този въпрос при всички е един.