Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 13

— Стига, К. К.! — намеси се Приличният Млад Мъж. — Съветвам ви да се държите по-далеч от тях.

— Я си затваряй зурлата! — рязко обръщайки се към него, отряза тя. — Ти ли, лицемерен мухльо, ти ли ще ме учлш? Според теб съм недостойна да ме наричат със законното ми име? Стигат ми само инициалите, така ли? Нещастен шут, долен шантажист! Махай се оттук, и по-бързо!

Философът бавно излезе напред, наведе се и замахна. Полуизядената кълка удари Хубавеца по челюстта.

Хубавецът грабна печената гъска и бавно се изправи в цял ръст.

— А, така значи… — процеди той.

И метна гъската по Философа. Тя се удари в пъстрата му жилетка и го изпръска с мазнина.

О, Господи, помисли си Лодж. Сега сигурно ще стане нещо лошо. Защо Философът се държи толкова странно? Защо поне днес, поне веднъж не се въздържаха да не превърнат обикновения приятелски пикник в дявол знае какво? Защо онзи, който бе създал Философа и ръководеше всичките му постъпки, го накара да замахне с тази кълка?

И защо той, Бейярд Лодж, внуши на Хубавеца да хвърли гъската?

И задал си вече този въпрос, Лодж изтръпна, а когато отговорът се оформи в съзнанието му, в него възникна чувството, че някаква ръка е притиснала вътрешностите му.

Той разбра, че изобщо не е правил това.

Не бе заставял Хубавеца да метне гъската. И въпреки че в мига, когато Хубавецът бе ударен, в него избухнаха възмущение и злоба, той не заповяда мислено на персонажа си да отвърне на удара.

Не беше следил толкова внимателно действието, съзнанието му се бе раздвоило и половината от мислите му, една друга опровергавайки се, бяха погълнати от търсенето на обяснение за онова, което бе станало сега.

Трик на апаратурата. Тя е заставила Хубавеца да метне гъската — та нали изключително сложните механизми, които бяха монтирани зад екрана, не по-лошо от човека знаеха каква реакция може да предизвика удар в лицето. Машината бе реагирала автоматично, без да изчака получаването на съответната мислена заповед… по всяка вероятност без да се съмнява в нейното съдържание.

Това е естествено — доказваше едната част от съзнанието му на другата, машината знае как реагира човек на един или друг дразнител и още по-естествено е, че когато знае това, тя реагира автоматично.

Философът, след като удари Хубавеца, внимателно отстъпи назад и се изпъна в стойка „мирно“, държейки като „за почест“ изгризаната и изцапана кълка.

Красивата Курва заръкопляска и възкликна:

— Сега сте длъжни да се биете на дуел!

— Познахте, мис — каза Философът, без да променя позата си. — Точно за това го и ударих.

Капки мазнина бавно се стичаха по стилната му жилетка, но по изражението на лицето му и по осанката му никой не би се усъмнил, че самият той се смяташе за безупречно облечен.

— Трябваше да се хвърли ръкавица — с назидателен тон каза Приличният Млад Мъж.

— Нямам ръкавици, сър — честно си призна Философът онова, което бе очевидно за всички.

— Но това е ужасно неприлично — поддържаше мнението си Приличният Млад Мъж.

Мустакатият Злодей разкопча сакото си и от задните джобове на панталона си измъкна два пистолета.