Читать «Силата на въображението» онлайн - страница 28

„Наистина такъв начин на съчиняване е къде-къде по-добър: сам опознаваш явлението и една тогава го описваш, сам преживяваш сюжета и го описваш…“

Но беше изгубил одеялото и не си представяше как може да си намери друго. Но дори и да знаеше, едва ли щеше да има възможност да си купи поне едно за лично ползване.

Извънземна чужда биологична конструкция — но не напълно чужда: та нея бе измислил преди много години неизвестен земен автор, човек, който е писал подобно на Джаспър сам, наведен над масата трескаво е нанасял възникващите в мозъка думи на хартията. Не е ползвал никакви там съчинители, филми, база данни и разни други механични приспособления. Но този неизвестен автор е успял да преодолее тъмата на времето и пространството и да докосне мисълта на друг неизвестен разум. Така одеялото неминуемо се появило на бял свят, сякаш човекът го е направил със собствените си ръце!

Не е ли в това истинското величие на човека, че може да викне на помощ въображението си — и в един прекрасен ден всичко въобразено да се сбъдне?

Щом е така, то има ли човек право да предоставя призванието си на разни лостове, умни елементи и лъщящи машини?

— Да ти се намира някой и друг долар? — помоли Жуайр.

— Не — отговори Харт — Нямам долар.

— И ти си същия грешник като нас — каза старецът. — Мечтаеш за милиони, а в душата ти нито цент.

„Джаспър е метежник — продължи разсъжденията си Харт, — а това не се котира. На метежниците им плащат с разбити носове и цицини по главата.“

— Един долар ми стига — продължаваше Жуайр.

„Не се котира бунтът на Джаспър, не се котира и на другите, които се заключват и бършат безработните си машини с една-единствена цел, всеки влязъл гост да се увери, че машината се ползва.

Няма да се котира и моят бунт. Защо да се бунтувам, когато подчинявайки се на правилата аз ще се прославя на практика за една нощ?“

Той опипа пачката в джоба си и твърдо реши, че след малко отива в центъра на града и си купува онази удивителна и несравнима машина. Парите ще му стигнат за всяка машина. В пачтата има достатъчно за хиляди машини.

— Да, сър — продължаваше Жуайр отговора си за милиарда долари. — Това ще бъде приятна смърт. Не спори, приятелю, приятна смърт.

* * *

Когато Харт отново се появи в магазина, няколко работника тъкмо сменяха разбитото стъкло на витрината, Но той ги отмина с мимолетен поглед и без колебание влезе вътре.

Същият продавач изникна като от земята. Но днес той не се опитваше да показва радост, а придаде на лицето си сурово и дори леко обидено изражение.

— Вие изглежда идвате да закупите „Класика“? — произнесе продавачът.

— Напълно сте прав — отговори Харт и извади парите от джоба си.

Продавачът беше отлично обучен. Само за миг се стресна, но после със скорост достойна за рекорд възвърна самообладанието си.

— Великолепно! — възкликна той. — Знаех си, че ще се върнете. Тази сутрин казах на колегите, че непременно отново ще погледнете насам.